Той е почетен председател на Асоциацията на власите в България, чието седалище е във Видин. По професия е машинен инженер. Дълги години е ръководил транспортния отдел на несъществуващите вече химически заводи. През 1991 г. създава организацията, преминава през съдебните перипетии за нейната регистрация, работи за нейното популяризиране. На него се дължи излизането от десетилетната забрана и забрава на влашкия етнос.

Власите са мост за добрите

взаимоотношения с Румъния

Интервю на Тина ИЛОВА

- Г-н Александров, напоследък не се говори много за вашата асоциация. За разлика от началото на 90-те, когато тя доби известност, но беше и хвалена, и хулена. Какво е отношението на властта, на обществеността днес към нея?

- Не е активно. Преди влизането на България в ЕС интересът към малките малцинствени групи беше по-голям. В това число и към власите. Нашата асоциация стана член на Европейската федерация на етническите малцинства, която има статут на съвещателен орган към Съвета на Европа. Седалището й е в град Фленсбург - Германия. Беше приета 10 години преди страната ни да стане член на ЕС. Тогава получавахме малка финансова помощ за реализиране на нашата дейност, сега тя секна. У нас държавата не отделя пари за малцинствата. Вижте само кой отговаря за етносите - Министерството на извънредните ситуации. То има една дирекция, ръководена от секретар (доц. Чолакова) и няколко души на щат. В общината и областната управа има назначен по един човек да отговаря за малцинствата. Когато попитах какво правят, ми отговориха: сянка. Повечето европейски страни имат отделни министерства, които работят с малцинствата.

- Но имаме етнически модел, който е оценен положително и от съседите ни на Балканите, и от Европа. Вие обаче го критикувате - защо?

- Какво значи български етнически модел? Що за животно е това? Чух по телевизията един иракски журналист да казва, че този модел е приложим за Ирак. В Българя има закон - Рамковата конвенция за защита правата на етническите малцинства. Ратифицирана е от парламента. Там се говори за майчин език в училищата, в храмовете, за радио и телевизионни предавания на майчин език. Вземеш ли майчиния език на едно етническо малцинство от училището и от черквата, то е обречено на изчезване, твърдеше Димитрие Крачунович от Зайчар. За това си твърдение е лежал в затвори в Сърбия. У нас се говори за етнически модел, но да сте чули да се говори за роми, власи, арменци, руснаци и т. н. Не се говори. Това не е справедливо.

- Те се смятат за интегрирани в българското общество. За това.

- За мен интегрирани звучи като асимилирани. В Европа малцинствата се ценят, финансират се дори, за да оцеляват. Европа цени високо тяхната култура, бит, традиции, нрави, носии. Те придават колорит на държавите. А и съхраняват свои ценности, които се оказват полезни и за останалите им сънародници. Европа държи на различията, защото те я обогатяват. Като букет с много цветя, или вино от много сортове. Аз познавам швейцареца Ромеди Аркин, който е от малцинството ладини. То има големи права, държавата го финансира, за да се съхрани. В качеството си на президент на Европейския федеративен съвет на етническите малцинства Аркин идва и у нас, разказа как при тях се гледа на малките етнически групи като на изчезващи видове и затова за тях се полагат особени грижи. В Германия живеят фризи, има ги и в Дания, и в Холандия. Тяхната етническа група е оцеляла във времето и сега получава пари от бюджетите, за да продължи съществуването си. С тези средства тя поддържа свои църкви, училища, вестници, телевизионни предавания. В Европа научих, че за една държава се съди и по отношението й към малцинствата. Но защо само в Европа - вижте какво се прави за българите в Молдова - те имат университет, готвят си кадри за учители и т. н.

- Тогава как в нашата държава гледат на малцинствата?

- През 1991 година окръжният съд във Видин ни отказа регистрация. Съдиите се оправдаха с член 44 ал. 2 от Конституцията на република България, който забранява създаването на организации, чиято дейност е насочена срещу суверенитета, териториалната цялост на страната и единството на нацията, към разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда. След отказа, за което българските медии съобщиха, ми се обадиха правозащитници от Франция, Германия, Белгия, от Канада. Тогава усетих колко чувствителен е светът към хората от малцинствените групи. Дори европейският съд ни предложи помощ. Ние потърсихме становище за отказа на съда и от Центъра по правата на човека към ООН, който се намира в Женева. След всичко това Върховният съд регистрира асоциацията и ние започнахме своята легална дейност.

- Да се върнем към началото. От кога власите живеят по българските земи?

- По произход ние сме романизирани траки. Езикът, който говорим, е от романската група езици, каквито са италианския, френския, испанския, португалския и ретороманския. Всички те произлизат от латинския, който сега е мъртъв език. Всъщност, езикът ни започва да се формира преди две хилядолетия с покоряването на тракийските племена от Римската империя. Два века и половина трае войната между траките и Рим (от 148 г. преди н. е. до 108 г. след н. е.) Всички езици се формират в един продължителен период от време. Нашият - също. Власи живеят във всички балкански държави. И езикът ни се е повлиял къде повече, къде по-малко от езика на съседите. Характерното за нас е, че нашият език се формира паралелно с християнизацията ни. За пръв път за власи в България съобщава д-р Душанка Боянич-Лукач в книгата си "Видин и видинският санджак ХV - ХVI век". В книгата си "Тимошка област и Моравия при Мехмед II Завоевател" за власи говори и Никола Белдичану. При регистрирането на населението на Османската империя това население е записано като власи. Били използвани от властите за пазачи на границите, наричали ги и филурджии, защото били освободени от данъка филурд.

Натрупана е голяма научна литература за произхода на власите. Феликс Каниц, големият историк и пътешественик, също говори за власите от селата между Тимок и Видин, но неговите сведения се основават само на разговори с местното население. За власите пишат и немският пътешественик, историк и етнограф Густав Вайганд, и унгарският професор Джордж Мурну. Запознат съм и с тезите на френски автор, който говори за власите по времето на кръстоносните походи. Интересна е и тезата на Баба Новак, едно име с принос в изясняване произхода на власите. Константин Иречек също е писал за власите. Според него те са дошли от север и съществуването им той свързва с етническо преместване. На няколко наши симпозиума ние поканихме съвременни учени, които изследват етноса. Имаше голям интерес от страна на власите към техните тези. Искат да знаят корените си, защо живеят в България, а говорят друг език.

- Колко е броят на власите у нас?

- През различните години броят им е бил различен. Аз говоря само за официална регистрация. Проф. Вайганд, който в началото на миналия век посещава Видинско, пише, че в района има 86 000 румънци. Във Видинско те са 40 000, във Врачанско - 13 000, в Плевенско - 10 000. Той обаче подчертава, че арумъните на юг от Дунава са повече. При преброяването през 1905 година 96 000 души са определени като власи. При преброяването през 1924 година те са били 82 000, а през 1934 - 16 000. Тогава всички села с компактно население власи са били записани като българи. До 1920 година в документите за самоличност е съществувала националност влах.

- А в по-ново време?

- В по-ново време властта се правеше, че влашко малцинство не съществува. По време на социализма не се разрешаваше да се споменава нещо етническо за това население. За съжаление, и при демокрацията тази линия продължава. Нашата асоциация не прие резултатите от последното преброяване на населението. В графата на формулярите за етническа принадлежност е отбелязано - българи, турци, цигани и др. Власите не фигурират като етническа група. Как тогава да кажем колко са?

- Ти какъв се чувстваш?

- Аз съм влах, български гражданин. От село Тияновци съм, до Видин. И името на селото ни е румънско. До 7 години не съм знаел и дума български. Цялото ми семейство в къщи говореше румънски. Аз и моите връстници сме учили една година в подготвителен клас, за да научим български, и след това сме постъпили в първи клас. Баба ми и дядо ми не знаеха и дума български. И днес 70% от възрастното население не знае български език, а общуването в селата е само на влашки. Така им е по-лесно на хората. Запазена е училищната книга на село Връв, в която учителят Васил Кожухаров е написал: Само който не е бил в този див влашки край не може да разбере колко трудно се работи тук, защото никой не знае български.

- Излиза, че нито една власт не е толерирала раздробяването на нацията.

- Така е. В спомените на възрастните хора от влашките села се е запечатала 1926 година. Тогава са били сменени насилствено имената на власите. Флоро, любимото име на власите, е станало Цветан. Богослужението на румънски език е забранено, изгорени са книгите на румънски език. Рязани с полицейски ножове са влашките дрехи - надиплените фусти на жените и белите ризи на мъжете, пуснати над панталоните. Тогава е забранено на учителите власи да преподават във влашките села. За учители са били пращани само хора от други краища на страната, които не говорят влашки. Може би е имало някаква логика, защото си спомням, че в часовете говорехме на български, но в междучасията дори с учителите си говорехме на румънски. Така ни беше по-лесно.

- Стигаме до времето на Тодор Живков. И той ли е бил влах?

- Оказа се - да. След 10 ноември той разказа биографията си, има запис на касета, където казва, че майка му е била от Сомовит и е говорила влашки език. Казвала се е Мариуца, а не Маруца, както я пишеха. Власи от Видин бяха вдигнали тих бунт, събрали се и запалили вестници пред ОК на БКП, защото били обидени в един вестник на "мокри, рунтави и смотани". Докладвали на Тодор Живков, а той казал - оставете ги, нали не чупят стъкла, прозорци. И за други личности стана ясно, че са власи. Например предишният патриарх Кирил, който по майка е албановлах, Николай Гяуров е влах, много други. Цар Калоян е бил влах. Днес много от известните личности също не крият този си произход. Футболистът Даниел Боримиров каза: влах съм и това не ме притеснява, зная един език повече.

- Асоциацията се бори за изучаване на майчин език в училище. Какво постигна?

- Нищо, в нито едно училище не се изучава майчиният език на децата от влашки семейства. Асоциацията организира курсове, в които се записват деца и възрастни. Ние говорим един вариант на румънския език, но не го владеем писмено. Затова е необходимо обучението. Децата го говорят вкъщи, но само на битово ниво. Официално нямаме разрешение и за богослужение на румънски език в църквите в селата с влашко население. След дългогодишна борба отец Валентин от Раброво води богослужението на влашки и е оставен на мира. Нямаме и предаване на влашки по нито едно местно радио и телевизия. Имахме вестник - "Тимпул" (Време), който вече не се издава.

- Кой го финансираше?

- Получавахме пари от румънското правителство. Откакто станахме членове на ЕС, тези помощи секнаха. Би трябвало българското правителство да финансира проявите на малцинствата. Българското малцинство в Румъния например получава всяка година по 500 000 евро, за да поддържа вестници, предавания, книги. Получаваме дребни суми само за определени прояви - за фестивала на влашката песен и танц, например, но само тези средства са недостатъчни за финансирането на такава проява. Във фестивала показват своето фолклорно богатство художествени състави на власи от Сърбия, Македония, Молдова, Румъния, България. Много е интересно да се види какво огромно народно богатство е съхранено в песните, музиката, танците, облеклата. Специфични са багрите на костюмите, различният вкус, модел и т. н. Ефектът е изключителен - концертите се посещават от цялото население на селищата. Фестивалът е и форма за опознаване и сближаване на хората от различни етноси, на уважение едни към други.

- Каква е политиката към етноса в съседните балкански държави? В тях също живеят компактни групи от власи.

- Балканска. В Гърция например конституцията забранява да има малцинства. Там дори циганите по конституция са гърци. В същото време те търсят гръцки малцинства в съседните държави. До скоро в Сърбия бе преследван свещеникът Боян Александрович, който започна да служи в църквата на село Малайница на влашки език. Тогава го арестуваха, малтретираха. Той обаче си построи църква в двора. Пари взе от родителите си и сега си служи в нея на влашки. Цялото село идва в тази църква, не в официалната. В Македония е признато съществуването на влашко малцинство.

- През последните години много младежи от влашки произход завършиха образованието си в Румъния. Станаха адвокати, лекари, икономисти. Връщат ли се у дома?

- Асоциацията изпраща всяка година по 40 - 50 души да се учат в различни румънски вузове. Обучението е на реципрочни начала. У нас пък пристигат да се учат младежи от българското малцинство в Румъния. Първите завършили отдавна работят в Румъния или у нас. Мисля, че повечето се връщат. Остават тези, които там създават семейства. Моята наследничка на поста председател на Асоциацията Пламка Любомирова завърши право и сега работи като юрист-консулт на областното пътно управление. През последните години във видинската болница почти всички от новозавършилите лекари идват от румънски университети.

- Колко дружества има асоциацията?

- При създаването й учредихме 24 дружества с над 1 000 членове. Освен във Видинско, имахме дружества и в Никополско, Плевенско. Селищата в тези области са по-различни от останалите като бит, култура, традиции. Но някои от дружествата се разтуриха.

- Какво би искал да се направи за власите?

- Да се учи румънски в училище от децата на власите. Да има румънска гимназия, както в Германия има датска например. Във влашките села богослужението да се извършва на румънски. Във формулярите при преброяването да има посочена националност влах. Държавата не бива да се страхува от нас. Ние не сме сепаратисти. Ние сме хора от друг етнос, които искаме да съхраним нашето културно наследство, което украсява букета на българския културен живот. И да се популяризира историята, свързана с власите. Почти не се знае, например, че малко след априлското въстание през 1876 година голямо въстание избухва и във Видинско. Въстават 18 селища - 4 български и 14 влашки. Тогава са избити между 800 и 1 000 души. Но това не се изучава в училище, малко се знае. Ние първи заговорихме, че в освободителната война са участвали и румънски воини. Дори Видин е бил освободен не от руските, а от румънските войски. Ние възстановихме паметника на загиналите румънски воини в боевете край село Смърдан, открихме забравени паметници в други села.

- Вие заведохте дело срещу партия "Атака" за пренебрежително отношение към малцинствата и искането за забрана. Спечелихте ли го?

- Според Сидеров съществуването на етнически организации е антиконституционно. Аз сезирах прокуратурата затова, но загубих делото. Съдът реши, че не съм представил доказателства, че съм влах.

- През всичките години е имало власи на високи ръководни постове. Значи властта все пак не ги е пренебрегвала.

- Имало е, но нито един не е избран или назначен затова, че е влах. Нашата организация не е политическа и ние не издигаме депутати, кметове. Нашите членове членуват във всички партии у нас. Ние не се сдружаваме по политически признаци. Не се борим за обособяване, за отделяне. Ние сме български граждани, но говорим друг език, имаме други традиции, обичаи, песни, танци. България не бива да се страхува от нас. Ние сме само мостът, по който могат да се установяват по-добрите взаимоотношения между България и Румъния. /БГ Север/

Имах доста съученици от влашките села във Видинско. Прекрасни момичета и момчета с невероятния и характерен за власите акцент в говора - много амбициозни, дисциплинирани, скромни и гостоприемни. Дано имам късмет да срещна и поговоря отново с Фермозина, Гълъбина, Тодорка, Поликсения. Страхотни имена, нали?