Обичам, много обичам родния си град Димово, Видинско. Разположен в поречието на река Арчар, и т.н. виж. Уикипедия...Първи стъпки, първи клас, първи уроци по български, френски и руски. Горите,  доловете и малките поточета, които тръгват от тях след дъжд и се вливат в река Арчар... Лозето с белия и черен отел. Най-вкусната череша в света. Първата любов, заради която наредих четири двойки - някакъв мой си протест. Но  ето  и  старата  ни  къща...
    

 Рядко се занимавам с подобни операции в интернет, но харесвам да чета и разглеждам, както ги наричам, репортажите на своеобразните  таланти.

А сега ще ви покажа училището, където учейки от първи до осми клас, всеки учебен ден съм минавал и всяко междучасие съм  се заглеждал в черквата - тя и сега е в двора на училището.



Старата част на Димово е зад училището. Там първоначално се е заселила родата на Мама.
А долу вляво жълтичката сграда е електрическата подстанция, зад която беше лозето...Долу вляво е и градината... Вдясно е или беше воденицата...Вляво от воденицата минава Белска река, поточе, което се влива в река Арчар...


Сега на това място расте само едно борче...





Това горе е останало от спортния площадка на икономическия техникум. В дъното е сградата с моята и на много поколения класни стаи...


Но ние се събрахме със големия син, племеницата и нейните деца в новата къща...




А може да се видят и двете къщи



Така изкарахме два дни, преди големия ни син да замине за Швейцария тази година в края на октомври....




    На този малък, но уютен за мен стадион, както къщата, училищата и цялото градче, прекарвах голяма част от свободното и несвободното си време.  Зад стадиона възвишените се нарича Белият брег...
Снимките са на големия  ми син Димитър


Панорамна снимка на град Димово, заснета от хълма над техникума. Отсреща над стадиона се вижда Белият брег, вдясно от него местността Доброглед. Долу вдясно техникума, в далечината вдясно жп гарата/Снимката е е взета от Уикипедия, също създадена/става въпрос за снимката/ от сина ми Димитър/
                                                                                                                                                                                                        
 

разбирам душичката на този човечеч но малките български градчета си отиват-поради известни нам причини-да гледа чокек и да плаче на глас!

Така е и не е съвсем, бате Стояне. Ще говорим за Димово след 10-15 години ако съм на ниво тогавау ако не ще говорят многобройните ми блатовчеди. Имам рода и по майчина и по бащина линия. Майка е едно от четирите деца на дядо, а всяко от тях има по три-четири. Родата е започната през 1901 г. Братовчедите са по Видин, Димово, София, Кърджали. А техните деца и внуци са освен в България, също така в Швейцария, Испания и Италия. Тепърва ще го разработваме нашето Димово...Вервай ми...

Домово е хубав град с красива природа, минавала съм от там многократно, на път за Видин.
И аз искам да разкажа едно мое преживяване в снимки, не ми е ясно, обаче как да ги прикача. Сигурно е елементарно и ми е пред очите, ама на. Ако някой иска нека ми обясни как става.

Imah vuzmozhnostta da posetia Dimovo za edna sedmitza (gostuvah tam) prez 1998 godina. Ostnah s prekrasni spomeni koitot nosia v surtzeto si i do dnes, ne samo ot gradcheto ,no i ot horata tam.Kato se vrushtam nazad vuv vremeto ,vsichki hubavi spomeni sa ot poseshetnia i gostuvania v malki gradove i sela iz Bulgaria. Kolko zhalko ,che ne zapazihme tazi krasota i tozi zhivot , kolko bolno ,che se otkazahme ot rodnoto... Za po-dour zhivot? Ne ,ot zhelanieto za po-lesen zhivot....zagubihme sebe si!

моята майкае от с.кладоруб и този град е любимия ми моля хората който искат да си спомнят с мен свето детство да ми пишат на емаил адрес kalina.stanimirova@email.bg

Как се взирах да разпозная коя къща на кой е.... училището, църквата, техникума.... Липсва ми всичко и ме боли, когато се връщам само 1 - 2 пъти в годината за съжаление. Браво Емо.... извинявай, но май и теб не те познах (а ако разшифровах правилно, си само 3 год. по-малък от мен! Дерзай и се гордей! Аз само последното правя - гордея се и..... живея със спомените, които са останали от родния ми град. 20 години не се забравят.....Браво Емо!!!!!

Обичам си родното място и никога няма да го забравя!

Здравейте,аз съм роден във плевен,но майка ми е от димово.Сега живея в чужбина и от няколко дни гледам Димово и Видин.Искам да си купя апартамент във видин то не че имам пари де ма просто като мечта.Защото там в този край хората са много по човечни от колкото в другите градове.В димово като седна някъде и дойде някой дядо да ме пита ти на кой си,а аз му кажа внук съм съм на Зако.... Всички познаваха дядо ми той беше най добрия дядо на света но почина :( сега само баба ми е жива дано да живее още 100 години.Плевен не ми харесва защото всеки втори се прави на мутра а във Димово и Видин е друго.Да вървя по улицата и никой да не ме гледа на кръв или по друг начин.Жално ми е че преди имаше много хора събирали сме се по 20-30 човека в гаража когато има панаир.Съжелявам най много че не познавам Роднините си и братовчедите си от там.Имам братовчеди в Кладруб,а а ко ги видя няма да ги позная това ми е най болното.Знам че живея в чужбина но искам да си купа апартамент във Видин да знам че съм близо до Димово да ми трепва сърцето като слеза на гарата във димово.Димово е най хубавото място.

Здравейте димовчани.аз пък съм внук на Лико хлебаря.От години живея в София,но сега през отпуската ще си отида на Димово.да релаксирам.Лошото е ,че вече къщата ни е пуста...а и май много цигани са се навъдили в Димово.Но се надявам да си почина там...сред старите спомени.