Въпреки всичко - приятен ден, приятна събота и неделя!
    Млад несретник е безсилен срещу циганския терор на “Тотлебен” 33

 

Георги мечтае за стая с прозорци и легло, иска само работа и спокойствие

 

Мая ПАСКОВА

Животът ми е кратък, но толкова много добрини съм направил на толкова много хора, обаче много малко добрини съм получил от другите, започва разказа си Георги Михайлов, свил ръце в скута, но с усмихнати очи. Той е на 34 години, дребен и слаб, но това, което е преживял, не може да се събере в ничие въображение. Защото ние непрекъснато говорим за изоставените деца на България, със състрадание слушаме за мизерните условия, в които се отглеждат, обвиняваме обществото и най-вече държавата, че не полага нужните грижи за тях. Какво обаче се случва, след като те излязат от домовете и коя точно клетка от голямата машина законно има право да им подаде ръка, не е ясно. А Георги иска само едно - спокоен и честен живот и работа, "за да си изкарвам с пот на челото прехраната". Сега си има само една благодетелка - възрастна жена, която се опитва да му помогне. И опира във високите стени, които е издигнал законът срещу хора като Георги.

Майка му, българка, го ражда в слънчев майски ден на къра край Пелово, днешния град Искър, в бъзето. Баща му е турчин, Георги е

третото дете в

крайно бедното

семейство.

Даден е за отглеждане в дома за деца, лишени от родителски грижи в с. Тученица. След това е прехвърлен в логопедична ясла и училище в Тотлебен, където завършва пети клас. Там ме научиха да казвам буквата "р", горд е Георги с постигнатото. И продължава: "Чел съм Христо Ботев - "Жив е той, жив е, там на Балкана..." И "Под игото" съм чел. Знам какво е било в България, когато са воювали четниците, знам, че е имало 50 дни обсада край Плевен. А Васил Левски е изрекъл божествени думи: "Ако спечеля, печели цял народ, ако изгубя, губя само себе си". Определя се като българин и ненавижда циганите. По-късно става ясно защо.

След Тотлебен е изпратен в помощно училище "Асен Киселинчев" в Долни Дъбник. Там остава само една година и го напуска. Големите ученици ни пребиваха от бой, тормозеха ни и нямаше на кого да се оплачем, спомня си Георги. Идва в Плевен 11-годишен. Започва да скита по улиците с други момчета, "както им се казва гаврошовци". Работи за парче хляб като изхвърля боклука по заведения, мие коли. Първата му работа е да изхвърля боклука в сладкарница "Захарно петле". Разнася лентите по кината и е гледал много филми, дори е научил някои английски думи. Човек се учи докато е жив, мъдро заключава той. Обиколил съм почти целия град, изкарвам си прехраната с пот на чело, но не се оплаквам, казва Георги. През топлите месеци на годината спи на открито - по пейките в градинките, а през студените нощи обикаля улиците, за да се стопли, или влиза в нощните заведения и спи на стола, докато го изгонят. Бил е 12 - 13 годишен, когато ходел в Центъра за работа с деца и гледал как другите играят в залата с компютри. Като всяко дете и той бил завладян от интересните машинки.

В една мразовита

зимна нощ

обаче докато обикалял безлюдните улици на Плевен, му се приискало да се стопли някъде. Явно в съзнанието му е изплувала топлата стая, огласена с детски смях. Промъкнал се през парното помещение и заспал там. Но се задействала алармата. Идентифицирали Георги като престъпник при опит за грабеж, макар че той искал да си открадне само малко топлинка. За което лежал в затвора в Бойчиновци. Спомените му от този период не са много ясни, бърка годините и поредицата от събития.

15 години е бездомник. През това време се опитва да се свърже със семейството си. Открива майка си в Сунгурларе, Белослатинско. Макар че ме видя за пръв път, след като ме е родила, веднага ме позна и каза: това е Георги, спомня си момчето. Твърди, че тя е искала да остане при нея, но човекът, който я бил прибрал, отказал да го приеме. По-късно се засичат по улиците в Плевен. Тя е клошарка, а Георги не иска да рови в кофите за боклук. Гнус го е, а и мирише лошо. Намират майка му мъртва, десет дена стои в "Съдебна медицина". Заедно със сестра му я погребват в плевенските гробища. Баща си не познава. Починал е през времето, докато Георги се е местил от дом в дом. Обвинява родителите си за това, че са го изоставили и смята, че животът му би бил по-различен, ако беше израснал с тях. Но и на това съм благодарен, смирено заключава Георги. Запознава се и с роднините си в Пелово. Посрещат го радушно, радват му се. Дори леля му и вуйчо му го приютяват три месеца в дома си. После батко ми дойде и ме прибра, разказва Георги. Брат му от 1985 г. е непрекъснат посетител на затвора. Осъждан е за кражби и побоища. И сега е там. Тогава тъкмо са го пуснали след поредното излежаване на присъда. Но се оказва, че любовта му към по-малкото братче не е съвсем безкористна. Завлича и наивния Георги в кражба на овце, заради което момчето лежи в ареста 40 дни. После го пускат, защото доказват невинността му.

 

 

 

"Не е хубаво

човек да краде.

По-хубаво е да си поиска, обаче да не прекалява", разсъждава Георги. Така се и запознава със своята благодетелка, която не иска да бъде назовавана с името си. "Видях го един ден пред къщата си. Поиска ми хляб и аз го нахраних. После ми предложи да ми помогне нещо - да измете поне двора", разказва жената, която вече седма година се опитва да спаси Георги от неизменна гибел. Със съпруга си, сега покойник, започнали да канят Георги на общата трапеза да се храни. След като си измиел старателно ръцете, той задължително пожелавал първо добър апетит на всички и чак след това започвал да се храни. После задължително благодарял на домакинята за обяда и се захващал за работа. За да получава някакви помощи обаче, трябвало да бъде с постоянна адресна регистрация. Възрастните хора решили и в един студен декемврийски ден прибрали Георги в дома си. Регистрирали го в Бюрото по труда и в "Социално подпомагане". Подали молба и за общинско жилище и през 2003 г. го настаняват в блока на ул. "Тотлебен" 33, на 13-ия етаж. И нещата сякаш започват да се нареждат. Георги си има личен лекар, освидетелстван е от психо ТЕЛК в Ловеч с диагноза "лека умствена изостаналост" и в момента получава 97 лв. пенсия. През 2004 г. е включен в програмата "От социални помощи към трудова заетост" и до края на годината е работник по чистотата към общината. Георги страда от язва на стомаха и за да облекчи болките пие ринитидин. Понякога парите не му стигат и взима на заем. После задължително ги връща. Често го викат да цепи дърва или да свърши друга домакинска работа, за което получава храна и някой лев. "Често пъти съм гладувал. За да си помогна 27 пъти съм дарявал кръв. Спасил съм много човешки животи", казва Георги. Много малко зъби са му останали, болката е ужасна, но пари за стоматолог няма. Въпреки това е състрадателен и наивен до болка. Дава последните си 10 лв. на някакъв продавач на икони, който преди го е спасявал от глад. После

естествено е

отгладувал тази

помощ.

Но едва ли някой, освен библейските и приказните герои, би подал така ръка на ближния си, когато самият той крещи: спасете ме. Сигурно само онзи, който е изживял подобно нещастие, може да разбере чуждото. Или който е роден с огромно сърце, но съдбата е решила да подложи на изпитание вярата и издръжливостта му.

След като се настанява в общинското жилище, добри хора му дават употребявани диван, гардероб, матрак, готварска и отоплителна печка, грил, котлон, килим, юрган, одеяло, чаршафи... И Георги е щастлив. До 2006 г., когато в блока настаняват циганите. След поредица разбивания на вратата всичко от стаята е изнесено. "Откраднаха ми и водомера. Когато влизахме в Европа за Нова година ми откраднаха шнура, фасонката и крушката. Извадиха ми и контакта от стената", изрежда щетите Георги, които за някои могат да изглеждат незначителни като стойност. Такива са и за полицията, защото случаят приключва като маловажен. Но един мразовит ден Георги се прибира и заварва за пореден път разбитата врата и две дупки на мястото на прозорците. Наглите цигани изкъртили черчеветата, за да се топлят. Премръзнал, гладен и отчаян Георги се свил на единствения дюшек, който му бил останал в оглозганата стая. "Много пъти ми е минавало през ума да се хвърля през дупката на прозореца, достатъчно високо е. Но не трябва, защото това трябва да стане, когато Господ ни изпрати призовка. Животът ми е в неговите ръце", мъдро нарежда Георги и реди цитати от Библията, която също твърди, че е чел и е повярвал. Това го и крепи. "Човек се гледа според плодовете на труда му и според делата му. На много хора съм казвал - каквото си посее човек, това ще жъне; каквото си надроби, това ще сърба; на каквото си постели човек, на това ще спи. Аз спя на два мокри дюшека", без грам омраза и озлобление съобщава Георги. Изглежда побеснелите при гледката на празната стая крадци са решили да си отмъстят за липсата на плячка и са унищожили единственото имущество на бедното момче. С какво обаче Господ ще върне на онези двамата, които на 12 март тази година нахълтват в стаята с пистолет и нож, сварват Георги свит на земята

и му вземат

единствените

12 лв.?

Каквото и да са си купили с тях, трябва да им е заседнало на гърлото... Защото човек се гледа според делата му. И не може да не съществува възмездие.

Няколко пъти е изпращал молба до кмета и комисията по настаняване да бъде преместен в друго общинско жилище. Преместили го от тринайсетия на четвъртия етаж, където циганските набези са още по-концентрирани. Георги не смее да слезе там. Не смее и да се прибере в разбитата си стая. Стои до късно в интернет клубове, по улиците. "Всичко, което внеса в стаята, се краде. Изнудват ме за пари и аз оставям пенсията си на близък човек, на който имам доверие и който ми дава всяка седмица по малко от нея. Не смея да внеса даже легло, нищо. По улиците ходя с една раница на гърба, в която си държа най-необходимите неща. Нося и хляба си в нея, защото и него ми открадват от стаята. Не мога да стоя непрекъснато в това жилище, за да го пазя. Сутрин излизам, за да си търся работа. Слаб съм, не мога и да се справя с крадците. Тих и кротък съм, но въпреки това ромите отправят заплахи за бой към мен", разказва Георги.

Убий простака с мълчание, го е учила неговата благодетелка, на която той говори на вие. Но едва ли това ще го спасява всеки път. Жената го пуска от време на време да се къпе в нейната баня, дава му храна, пари, съвети и му помага, заедно със синовете си, да пише молби и жалби, с които иска някаква помощ.

За всички кражби Георги е уведомявал "Жилфонд". Помагали са му за поправянето на бравата, но от толкова чупене и това вече е невъзможно, слагали са му черчевета на прозорците. Но изведнъж се оказва, че той е обвинен, че

дължи близо

150 лв. за вода

и че не е добър стопанин на предоставеното му жилище. И на това обвинение Георги отговаря и моли за съдействие и помощ. Когато е настанен в жилището, не е подписвал приемо-предавателен протокол. Оказва се, че предишната обитателка не си е платила водата и сметката й не е закрита. Така че въпреки желанието си да плаща своята, това не било възможно, докато предишната титулярка не се издължи. Докато това стане, върху сметката на Георги се начислявали и лихви. Въпреки това и делейки и от без това оскъдния си залък, той започнал лека-полека да погасява дълга си, което доказал с ксерокопия от разплащателните бележки. Относно второто обвинение за лош стопанин, Георги е обяснил в писмото си, че е заварил стаята с разбита брава, която е поправил и това са били първите му грижи на добър стопанин към общинския имот. Но после се е оказал безсилен да се справи с циганските набези. Цитира и входящите номера на писмата, с които моли да бъде преместен в друго жилище. И завършва "Беден съм, но съм богат, че имам добро сърце. Прилагам документ, колко пъти кръв съм дарявал, за да помогна на човек в беда. Вярвам, че сега вие, с вашето решение, ще помогнете на мен да спася моя живот."

Не изпитвам само аз такива трудности в живота, много други като мен има, въпреки това философски разсъждава Георги. Има голямо желание да работи. А мечтите му са толкова скромни, обикновени и реални, като на всеки нормален младеж. Мечтае си за жилище, в което да спи спокойно на легло и с прозорци, да не го крадат и да има някаква работа, с която да си изкарва хляба с пот на чело. Мечтае си да си намери момиче и да има деца и семейство. И за малко пари, за да оправи зъбите си, защото болките са непоносими. "Рекли са хората - ако имаш акъл, ще имаш и пари. Вслушвал съм се в приказките на старите хора, някои от тях вече не са между живите. Помогни си сам, за да ти помогне и Господ", казва Георги. Но ако някой тук и сега не направи конкретно действие, нито една част от малките му мечти няма да се сбъднат. А Георги всъщност е като всички нас. Само че е по-добър.

Мъж си Геца !