Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.05.2009 22:55 - Нали се старая да показвам доброто?
Автор: emil60 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 959 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 18.05.2009 22:58


ЕТО:
Става въпрос за добър човек:
Веселина ЗУМПАЛОВА-РАЛЧЕВА



МОЯТА КАНДИДАТУРА ЗА НАРОДЕН ПРЕДСТАВИТЕЛ
                                                                                                                                             в 13-ти многомантаден избирателен район – Пазарджик от листата на Синята коалиция

Рещих да напиша тази тема, след като спечелих вътрешните избори за кандидати за народни представители на СДС в Пазарджишка област, и благодарение на това се очаква да бъда на едно от предните места в листата на Синята коалиция. Моето убеждение е, че когато човек поиска доверието на много хора, той трябва да им даде предварително максимално подробна информация за себе си. Както и да бъде готов да отговаря за всичките си досегашни действия, за всеки един ден от съзнателния си живот  и - чак тогава - за бъдещите си намерения 

Имайки предвид, че не съм достатъчно публично известна в цялата Пазарджишка област, използувам блога си в дните преди официалната предизборна кампания, за да кажа всичко по-важно за себе си, което може да представлява интерес в контекста на предстоящите парламентарни избори.
----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

И така :

Казвам се Веселина Зумпалова-Ралчева
На 40 години, от гр.Панагюрище, омъжена, майка на три деца Управител на фирма „ИНА”ЕООД Общински съветник в Панагюрище от листата на СДС       CV   Образование:
 
  • 1987 - СОУ „Нешо Бончев” – Панагюрище
  • 1993 – Българска Държавна Консерватория – Специалност „Хорово дирижиране”
  • 2008 – Магистратура Финанси – ВТУ „Св.св.Кирил и Методий”
Трудова дейност
 
  • 1991-1996 – хормайстор СКХ”Любомир Пипков”
  • 1993-1996 – корепетитор Българска Държавна Консерватория
  • 1991-2009 – ЕТ„ИНА-2 – Веселина Зумпалова” – търговия на дребно
  • 2001-2009 – управител на „ИНА” ЕООД – селско стопанство, производство на  етерични масла
Езици: 
  • Английски – писмено и говоримо ;
  • Руски – писмено и говоримо ;
  • Френски – писмено

 
КОРЕНИТЕ МИ   Прадядо ми по бащина линия е Иван Бобеков, брат на Павел Бобеков, участник в Руско-турската война, опълченец на Шипка, а по-късно и кмет на Панагюрище, общественик и журналист.   Дядо ми – Лука Зумпалов - е бил юрист, собственик на Килимена фабрика, в същото време председател на Читалището, самоук музикант, диригент, поставял самодейни оперети преди близо един век в Панагюрище. След национализацията е изпратен на лагер в Белене, където е прекарал близо три години. Баба ми Варвара Зумпалова (дъщеря на Иван Бобеков) също свиреше на пиано, участвала е в музикалния и обществения живот на Панагюрище. Къщата им е била средище на културния живот в града.   Другият ми дядо – Тодор Юруков – е бил адвокат, общественик, председател на Радикалдемократическата партия в Панагюрище. След 9.09.1944 е убит без съд и присъда и съден на последния ден от Народния съд  - шест месеца след смъртта му. Баба ми – Веселина Юрукова – беше учителка.   Родителите ми са изключени студенти в трети курс „Медицина” като деца на „врагове на народа”. Въпреки усилията и опитите им да получат заветната бележка за следване чрез участие в бригади, така и не са им разрешили да продължат следването си. Трудовият стаж на майка ми премина в счетоводството на Промишления комбинат в града. Баща ми, който беше наследил музикалния талант на дядо ми, беше преподавател, а в последните години и ръководител на Детската музикална школа в Панагюрище.      
СЕМЕЙСТВОТО   Омъжена съм от 14 години за Николай Ралчев. Всъщност с него сме заедно вече близо 20 години, като се има предвид, че се запознахме, когато бяхме студенти в 1-ви курс в София. Той също е от Панагюрище, което, признавам си, е основната причина да се върна в родния си град. Винаги ме е подкрепял, което не е лесно предвид непрекъснатите ми обществени, музикални и политически ангажименти. Имаме три деца – Мария (12г.), Васил (11г.) и Елена (8г.). 
 
  МУЗИКАТА   Музиката е в кръвта ми. Наследство от дядо ми и баща ми, чийто живот беше посветен на музиката. До последно смятах да уча „Медицина”, решението да кандидатствам в Консерваторията взех в последните месеци преди кандидатстуденските изпити. Завършила съм реална гимназия в Панагюрище, затова изкарах 1 година подготвителен курс в София. Но пък на следващата година ме приеха първа по успех. Което си беше една от предпоставките да имам щастието да уча при най-големите български диригенти – Васил Арнаудов, моят Маестро, човекът, който ми е дал изключително много и като музикант, и като диригент, и като личност. И Георги Робев, който пое целият клас на Васил след смъртта му. Завърших Консерваторията със специалност „Хорово дирижиране”. Още от 1-ви курс започнах да пея в хора на Васил Арнаудов - СКХ „Любомир Пипков” . След две години вече бях хормайстор в хора. Работила съм като корепетитор в Българска Дължавна Консерватория до 1996, когато се роди първото ми дете и се върнах в Панагюрище. Със хора съм участвала в концерти, фестивали и конкурси в цяла Европа. Това е хорът, носител на 17 първи награди от престижни европейски и световни конкурси. Работата ми там беше страхотна школа за мен и голямо удоволствие. Музиката е нещо, което не можеш просто да изоставиш, след като веднъж си се отдал. Затова и участието ми в концерти, фестивали, спектакли в Панагюрище не е прекъсвало през годините.    

БИЗНЕСЪТ
 
  • ЕТ „ИНА-2 –Веселина Зумпалова” – собственик   
            Търговия на дребно с промишлени стоки

 
  • „ИНА” ЕООД – собственик и управител
             Селскостопанска дейност, производство на етерични масла  
Не знам откъде да започна. Може би от детските си години, когато в нашата къща непрекъснато се работеше нещо допълнително. Парите все не стигаха и с родителите ми беряхме папрат, пълнехме пликчета с храна за рибки, рисувахме картички, правехме мартеници. Баща ми даваше частни уроци по акордеон, а с майка ми пишехме дипломни работи. Родителите ми бяха изключително работливи хора.
Първият частен бизнес, с който се захванахме след 10-ти ноември, беше търговията. И причината за това беше … СДС естествено. Всъщност това стана през 1990 година, в една предизборна кампания, когато пред нас стоеше същия въпрос, които и в момента ме тормози със същата сила – „Как да финансираме кампанията?”. Тогава на помощ дойде един братовчед, също седесар от Пловдив, който вече внасяше някакви стоки и предложи да ни ги доставя, да продаваме на сергия, а надценката да остава за СДС. Така и направихме – изнасяхме една сергия пред клуба на СДС и няколко студенти, които бяхме във ваканция по това време, продавахме. Кампанията свърши и аз прибрах кашоните у дома. Но това бяха годините на празните рафтове в магазините и хората започнаха да звънят на звънеца и да молят да си купят дезодорант, сапун, шоколадово яйце… Така антрето ни се превърна в магазин, а после и хола, и всекидневната. Аз бях студентка в София, пътувах с колата в понеделник, купувах стоки от складовете и в петък се прибирах и зареждах магазина. Родителите ми работеха в магазина. Живееха в спалнята дълги години, докато успяхме да си реституираме дядовата къща, в която се помещава магазин „ИНА” и до днес.        По-сериозният бизнес – с лавандулата и розите започнахме от 1999г. Тогава най-после върнаха земята в Панагюрище. И моят род, и този на мъжа ми , са притежавали доста земи, така че в един момент ние се оказахме наследници на около 100 дка. Решихме, че не трябва да пустеят. Започнахме с лавандула, тъй като районът е планински и подходящ за нея. Година по-късно насадихме и първите рози. Рози в Панагюрище са се отглеждали преди 100 години, но по-късно розопроизводството в района е западнало и постепенно изчезнало. Решихме, че е добре да затворим цикъла и първоначално закупихме инсталация и един парен котел – втора употреба. Започнахме да строим розоварна със събраните средства от магазина, заем и получените сред-ства от компенсаторните записи, които получихме от Килимената фабрика на дядо ми. Тогава те се продаваха по 14ст за 1 лв. Но така или иначе решихме, че това е компенсация за един откраднат бизнес и е хубаво отново да ги вложим в бизнесначинание, колкото и малко да са.        Розоварната ни е може би най-малката в България, но затова пък маслата, които произвеждаме, са с много добро качество. Успяхме да си извоюваме добро име в бранша. Колегите ни смятат за коректни партньори, вече имаме и няколко сериозни чуждестранни клиенти в Германия, САЩ и Тайланд. Розовият бизнес е едно от най-големите предизвикателства, с които съм се справяла, тъй като това се оказа много труден, един вид „клубен” бизнес, с изключително консервативен пазар.             Печелила съм наградата „Бизнес дама на Панагюрище” през 2006 и 2007г, както и две грамоти и сребърен реверен знак от Българска стопанска камара при раздаването на Наградите за принос към българската икономика ИН-5 за 2006г.           ЗЕМЕДЕЛИЕТО  
Тази тема е застъпена и в „Бизнесът”, но си заслужава малко повечко внимание. Защото няма по-голямо удовлетворение от това, да видиш че за 10 години от пустеещи земи си направил градини. Признавам си, земеделието не е нещо, което някога ме е вдъхновявало, за разлика от моя съпруг. Идеята да засадим лавандула и рози беше негова. Негова е инициативата да започнем да преминаваме в последните години към екологично земеделие. От миналата година Фирмата ни вече има Серитификат за биологично производство на лавандулов цвят и лавандулово масло. Биологичното земеделие е може би секторът с най-голям растеж и е жалко, че държавата не полага достатъчни грижи да подпомогне земеделците, които са се насочили към този сектор.
Опитвала съм да пиша проекти и да достигна до средствата, отпускани от Европа за подпомагане на земеделието ни. Въпреки, че имам одобрен проект за агроекологично земеделие през 2006г, според който трябваше всяка година да получавам по около 5000 лв за отглежданите 80 дка биологична лавандула, така и до днес не е дошъл нито лев. Идеята на това подпомагане е да покрие част от разходите за Сертификация и да компенсира частично по-ниските добиви. Познавам доста фирми и земеделски производители, които успяха да спечелят проекти, и които изнемогват вече 3 години, чакайки Министерството да си свърши работата. Всъщност то работи много де – досега са ни правени поне 5 проверки. Остава само да си получим парите. Някога. Поне с удоволствие забелязах, че една дама се е активизирала, провокирана от моята инициатива по проектите по ФАР, и в момента издирва фирми с биоземеделие, за да си потърсим колективно правата пред Министерството. Освен с растениевъдство, от миналата година се занимавам и с животновъдство. Закупих 30 овце и 8 крави. Основно с цел да осигуря целогодишна работа и прехрана на сезонно заетите при мен работници, предимно от ромски произход. Все си мисля, че не е нормално, хората, които се занимават със земеделие, да бъдат оставени на ръба на оцеляването. Не случайно Европа инвестира най-много средства в развитието на селските райони с идеята животът в тези затънтени краища бавно да се приближава към този в градовете. След всичко, което се случи на земеделието през последните години, възраждането и модернизирането на този сектор ще бъде едно от най-сериозните предизвикателства към следващото правителство.     За СДС  
  • 1989 г - Учредител на СДС – Панагюрище
  • 1997 – 1999 – член на общинското ръководство
  • 1999 – 2001 – председател на местен клуб
  • 2001 – 2008 – зам.председател на СДС – Панагюрище
  • 2008 - председател на СДС – Панагюрище 
  • Общински съветник от листата на СДС 1995 -1999 ; 2003 – 2007; от 2007                                                                        
                                                                               Със СДС съм свързана вече двадесет години. Предвид всичко, което съм разказала за семейството и корените ми, беше логично нашето семейство да бъде сред инициаторите за създаване на Съюза на демократичните сили в града. Всъщност СДС се създаде в бащината ми къща, аз бях сред учредителите. Бяхме седемнадесет. Аз бях студентка в София, вече се бях записала във всякакви граждански движения, прекарвах часове, събирайки подписи пред „Кристал”, но успях да се прибера за учредяването. Не съм напускала синята партия. След зъвръщането ми в Панагюрище през 1995г. веднага бях издигната и избрана като общински съветник от листата на СДС. Минала съм през различни позиции в СДС, а от миналата година съм председател на местната структура. Сега съм трети мандат общински съветник, избран с листа на СДС.



 
ОБЩЕСТВЕНА ДЕЙНОСТ  
  • Председател на УС на Местна Инициативна Група – Панагюрище, Стрелча, Лесичово
  • Председател на УС на Сдружение с общественополезна дейност „Заедно на”
  • Член на Сдружението на частните предприемачи – Панагюрище
  Пак ще се върна назад към ученическите си години. Не че тогава можеше да има кой-знае какво обществено поведение, извън регламентираното в Комсомола, но и тогава бях все в основата на някакви действия „в защита на справедливостта”. Спомням си, че доста често викаха майка ми в училището заради мен, защото , както казваше класният ми Коста Стефанов – „Веселина пак е в центъра на цялата работа”. Спомням си също, че все ме плашеха, че няма да ми дадат подходяща характеристика, за да мога да уча във ВУЗ. Това беше една от причините, които натежаха, когато си избрах да кандидатствам в Консерваторията, вместо „Медицина”. Там не искаха никакви характеристики. Промените ме завариха в София. Бях сред учредителите и зам.председател на Независимият студентски съюз в Консерваторията. Решението за обявяване на студентска стачка стана в моята квартира, на „Екзарх Йосиф”11. Там си беше щаб на всички свободомислещи студенти. Там избрахме стачен комитет, в който естествено бях и аз. И още доста музиканти, някои от които са известни имена днес на композитори, диригенти, инструменталисти, пръснати из целия свят. От време навреме прелиташе и Слави Трифонов, който още тогава си беше атракцията на стачката. Още съхранявам в дома си архива на независимото студенстко движение в Консерваторията. Та с една дума – винаги съм била в предната линия на всякакви инициативи, в чиито смисъл и справедливост съм вярвала.   През 2006 г , с помощта на Фондация „АСА” създадохме местна инициативна група на общините Панагюрище, Стрелча и Лесичово, която да работи по похода FORUM-LEADER  за развитие на селските райони. Това беше една чудесна инициатива, която обедини много земеделски производители от трите общини, както и представители на дребния бизнес и на самите общински администрации. Идеята беше да успеем да работи по ОС-4 на Програмата за селските райони, която предвижда част от средствата да се разпределят именно от такива местни инициативни групи съобразно Стратегията за развитие на региона и местните потребности. Бях избрана от хората за Управител на местната инициативна група. Успяхме да реализираме пилотни проекти в трите общини. За съжаление Министерството на Земеделието и храните така и не се реши да отвори мярката за одобрение на стратегиите на Местните инициативни групи и до днес. Сега ще харчи едни пари, за да повтаря процеса, който вече сме преминали. Може би за да могат други, „подходящи” общини да се включат в състезанието.   Няма да се спирам подробно на инициативата си да организирам фирмите-бенефициенти по Програма Конкурентоспособност – ФАР 1, за да протестираме срещу забавянето на процедурите и провалянето на проектите ни. Не бих искала да намесвам тази тема в една предизборна кампания, защото не искам някои от фирмите и колегите, които са ме подкрепили тогава, да остане с впечатлението, че това начинание е имало за цел политически пиар. Истината е, че тогава не ми е хрумвало по никакъв начин, че мога да се озова на теоретично избираемо място в изборна листа. Просто ми беше писнало, ама много. http ://www.bia-bg.com/files/FORUM-PHARE/Sega_230608.pdf
        Това, че съм общински съветник, вече го написах. Мисля, че натрупах доста опит и компетентност в общинските дела. Минала съм през периода на „опозиционност” и се научих постепенно, че най-важното е добрият резултат от всяко едно действие или решение. Не политическите дивиденти. Е, звучи малко претенциозно, но аз наистина го вярвам. Когато постъпваш, както смяташ, че е правилно, „дивидентите” сами идват.
          Председател съм и на едно Сдружение с общественополезна дейност за развитие на културата в общината. Бях инициатор за създаването му във връзка с организирането на един Коледен кон-церт. Направих го с цел да покажа, че средства могат да се набират и разходват ПРОЗРАЧНО.
www.zaednona.org
------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------


Всякакви допълнителни въпроси можете да ми задавате  на e-mail  wralcheva@abv.bg, skype  veselina.ralcheva


Тагове:   семейство,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: emil60
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3311108
Постинги: 764
Коментари: 1064
Гласове: 5231
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031