От Димитър ПЕЕВ

Но дали всички тези билбордове са платени от 280-те хиляди лева, колкото официално от "Ред, законност и справедливост" (РЗС) обявиха, че им е струвала кампанията? Логично още тогава възникна въпросът дали Яне Янев не разполага с някакви скрити спонсори.

Държавната субсидия, подкрепата от британските консерватори и членският внос, които официално посочват от РЗС като източник на финансирането си, са едно на ръка. Но по всичко личи, че в популяризирането на партията са включени и доста други средства, за които си струва Сметната палата да провери дали ще бъдат отчетени. Става въпрос за даренията "в натура", които, изглежда, в РЗС е стил да бъдат привличани на принцип, много близък до франчайза.

Принципи, идеология? Не, само бизнес

Първи пример - офисът на РЗС в центъра на София, на "Раковски" 108. Той е нает от фирмата "Уорлд инвестмънт кепитълс", собственост на бившия царски депутат Никола Николов, която плаща за него 7605 евро на месец (виж карето на другата страница). Оказа се обаче, че Николов не е направил този жест само от симпатии към Яне Янев. Срещу това сега - за парламентарните избори, той е сложен на първо място в листата на РЗС за депутати в Ямбол.

Ако се върнем на билбордовете, те са резултат от същия тип "сделка". По-голямата част от тях са били наети от фирма "Еко-Клима", която е собственост на бургаския бизнесмен Георги Иванов. Досега той беше човекът на РЗС в общинския съвет на Бургас и координатор на партията за региона. Очакванията бяха, че Иванов ще води бургаската листа за парламентарните избори. Но Иванов напусна демонстративно партията, след като в последния момент се е стигнало до конфликт между него и лидера Яне Янев за подредбата на листата (виж блиц интервюто). След "развода" ликът на Янев е свален от близо 350-те билборда, наети от "Еко-Клима" - това вероятно дава отговор на тези, които са си задавали въпроса къде изчезнаха билбордовете на РЗС. На тях вече се рекламират японските климатици, внасяни от фирмата на Иванов.

Пред "Капитал" самият той заяви, че не е правил изчисления колко му е струвало "безвъзмездното" ползване на рекламните площи от партията на Яне Янев. Той не отговори и колко точно са били билбордовете. "Няколкостотин. Аз съм ги наел на добри цени доста време преди това. Сключил съм сделка, понеже познавам собствениците, приятели сме, имаме общ бизнес. Дарил съм една част от тях на Яне безвъзмездно. Не съжалявам за това, което съм направил", каза Иванов.

Трети показателен пример за практиките в РЗС е разривът между Яне Янев и варненския собственик на верига аптеки, небезизвестния Веселин Марешки. На последните местни избори той похарчи сериозни средства за кампания и успя да класира петима общински съветници във Варна от името на РЗС. Марешки разказа пред "Капитал", че е имал уговорка той да взема решенията при подреждането на варненските листи. Но в последния момент по думите му Яне Янев поставил други условия. Пред варненски медии Марешки заяви, че лидерът на РЗС се опитал да го изнудва с "шестцифрена сума", за да го сложи в листите на партията за Европейския парламент, и се оправдал с това, че трябват "страшно много пари за социологически проучвания, за които плащал да му вдигат рейтинга". След като Марешки отказал, Янев обяви, че го е извадил от листите.

"Пет минути преди да каже, че ме изключва, той седеше при мен в офиса и ме умоляваше да участвам, като ми предлагаше какви ли не варианти. Аз обаче му казах, че не съм съгласен, и се оттеглих", каза Марешки. Пред "Капитал" той допълни, че за предишните местни избори Яне Янев е раздавал бланки, в които били определени суми за участие в листите на РЗС. "Имаше определени квоти - кой от коя област с колко пари трябва да участва. Това не са публични документи, но доста хора ги имат тези бланки", каза той.

Честно е да се отбележи, че Яне Янев не е съгласен и отрича горните твърдения. Пред vsekiden.com по адрес на Марешки той казва: "Това е лъжа на един гузен човек, с гузна съвет, който ще бъде проверен от ДАНС и прокуратурата най-обстойно." ДАНС е създадената при този кабинет Държавна агенция за национална сигурност и въпреки че е спорно дали точно с такива казуси трябва да се занимава, споменаването на агенцията от Яне вероятно не случайно. За това - след малко.


*Франчайзингът е техника за проникване на незаети пазари, при която компанията, носител на търговска марка (франчайзингодател), предоставя при определени условия марката си за ползване на местни лица или фирми (франчайзингополучател) срещу заплащане. По този начин тя развива дистрибуция на пазари, на които още няма присъствие.