Доброто в нас! :: Това хич не бих го чел, ама на, ха де!

Великана Кеворк:

Кеворк Кеворкян: Изписвам го Б.Б., защото не ми се изписват 12 букви, щом можем да минем с две

Дата: 29-09-2009 18:01
Читатели : 1052
Той не възникна от нищото, нищо никога не възниква от нищото, никога. Въпросът е да те открият - ти си тук, но някой трябва да те открие. Царят го откри, едва когато го въведе в МВР. И след това, заради многото царски сметки, Б.Б. го прати в небитието.

- Г-н Кеворкян, първото ни интервю, направено специално за "Шоу", беше подложено на дискусии и коментари и от страна на читатели, а след като се разпространи в интернет се коментира и във форумите. Силно впечатление ми направи един коментар от "Афера". Човек от форума пише: "Кеворк Кеворкян е изключителен талант, който беше открит от тогавашната власт и впрегнат да подготви новото вземане на властта след 10-ти ноември. Не може да се отрекат изключително верните му и точни коментари за хора, събития и факти. Като всеки изключителен талант и той е чувствал задухата на съществуващата система. Затова с усърдие е приел новата си задача, за да може отново да се извиси с таланта си." По този повод ви питам : кога, как при какви условия сте бил открит от новата власт?
- Нямам вкус към конспирациите, макар че иначе с удоволствие разнищвам всяко нещо на съставните му части. Тази "нова" власт всъщност бяха пак старите властници, довчерашни лакеи на Живков. Каква нова власт, когато повечето от тях бяха по-ретроградни от самия него? Имаше някои сравнително млади хора, които обаче бяха толкова предани на Кремъл, че в сравнение с тях Живков изглеждаше доста по-премерен. Или поне по-артистично и донейде театрално показваше предаността си към, примерно, изкуфелия Брежнев. Веднъж Брежнев дойде, за да го играе сърдития шеф и имаше намерение да вдигне цената на месото почти тройно, както и да спре окончателно реекспорта на руския нефт, както и други далавери за руска сметка, които Живков правеше доста хитро. Но не стана нито едното, нито другото. А нещо съвсем различно - Живков накичи изкуфелия вожд с още една звезда на "Герой на България", и онзи забрави всичко и се омете доволен. Живков можеше виртуозно да се справя с Брежнев, сетне за малко и с Черненко, който пък сякаш излизаше от време на време от собствения си хербарий. Може би понеже и самият Живков беше заобиколен от достатъчно блюдолизци, та отлично разбираше психиката на тоя особен човешки вид.Той не беше сляп като Луканов например, който при цялата си образованост и прочее деликатеси, придобити покрай номенклатурния си произход, си беше един послушко на Горбачов. "Водопадът Горбачов", както аз го наричам, който не даде дума да се изрече срещу Ленин, например, и който искаше единствено да промени витрината, но не и съдържанието на режима. Луканов беше същият - абсолютно правоверен комунист - и още пет езика да знаеше, това нямаше да го промени. Баща му е бил екзекуторът на българските емигранти в Съветския съюз по време на чистките през трийсетте години. Никога не съм отварял дума за това, понеже Луканов беше много отмъстителен човек и щеше да ми го върне тъпкано, както и по-късно се опита. Обаче и бях съвсем сигурен, че генетично той е увреден, модерното лустро никак не можеше да му помогне. Той досадно се интересуваше от всичките ми руски събеседници през 90-а година, няколко пъти ме попита дали е сигурно участието например на режисьорът Марк Захаров. Накрая това ме изнерви, и на свой ред аз го попитах, какво толкова го интересува. И той рече, сякаш укорително: "Ами, ти не знаеш ли, че той е много близък на Михаил Сергеевич! /Горбачов/." Такива бяха тия хора, Младенов беше същият. Дойнов беше друга порода, той беше поклонник на западните ценности. Имаше и други, като Георги Атанасов например, които бяха съвсем неприемливи за руснаците. Луканов извади на светло цяла паплач типове, които играеха неговия номер - деца на активни борци или служители на Държавна сигурност, а пък иначе американофили. Създаде една банда от социолози и политолози, нахрани ги добре, той имаше вкус към ренегатите, разбираше добре тяхната природа и здраво ги използваше. Той ги разбираше, понеже те бяха направени по неговия калъп, той беше техният зъл гений.
- Какво сравнение може да се направи между Луканов и Горбачов?
- Имах интензивни контакти с Луканов, особено през 1989 и 1990 година, разказал съм за тях в том 1 на "Кеворк проговаря". А с Горбачов разговарях цели 12 години по-късно, през май 2002 година - веднъж на живо, близо час и половина в студиото на "Всяка неделя", и два дни по-късно насаме в една от залите на "Шератон". Светът тотално се беше вече разочаровал от този бързорек и политически доста наивен човек, но въпреки това ми се видя по-симпатичен от нашите местни търгаши. Вярно е, че Горбачов продаде цяла една система за едното нищо. Има съвършено достоверни свидетелства, че американците са били готови да платят за демонтажа на "империята на злото" до 150 милиарда долара, но Горбачов не поиска дори цент. Той много се жегна от една карикатура, която му показах в студиото, и сетне насаме ме разпита от къде е, пак се сети за нея. Тя го представяше като просяк, който е протегнал една празна тенекиена чиния, на дъното на която са кръстосани сърп и чук. Беше от списание "Щерн" струва ми се, имам я в архивите си. Това беше той - един наивник и всъщност бездарен властник. Луканов и подобни на него бяха съвсем различни - хитреци, кръвта им беше изцапана от родителите им, правеха сделки с Максуел, примерно, но иначе бяха ортодоксални до крайност - но между своите си. Най-мръсните номера ми е правил тъкмо Луканов. Ренегатите са най-свирепи.
- Смятате, че изобщо не е съществувал план за налагане на българските перестройчици с ваше участие?
- Това си е чиста фантазия. Райдовски още преди години беше писал в "Труд" за нещо подобно. Други са твърдели, че съм флагманът на перестройката у нас. Вятър. Това, че показвах руските перстройчици имаше съвсем друг замисъл, и това никак не се харесваше на абсолютно никой от властта. Къде беше Луканов, например, или другият перестройчик Младенов, когото Луканов лично събори и изхвърли от властта - да кажат една дума в моя защита след бурята с Амосов, или по-късно. Уж ортодоксалният Георги Атанасов например ме поощряваше лично, или чрез Люси, покойната му съпруга, това съм го описал в книгата си "Приказки за телевизията". А Луканов стоеше настрани, една дума не ми е пратил за подкрепа. Той си беше винтче в кагебисткия замисъл на Горбачов, който бе приложен в целия Източен блок - дискредитиране и сваляне на лидерите, и мълчание за всичко останало. Освен това, "Всяка неделя" практически беше и доста по-радикална от тия нашенски перестройчици - приспособленци, те си фантазираха за облагите, които ще получат след оттеглянето на Живков. А "Всяка неделя" блъскаше здраво по всички посоки - от поощряването на инакомислието до допинг-аферите в щангите или пък защитата на Нешка Робева, съвсем напосоки казано. И нито една дума не се чу там за възродителния процес - намерете поне един водещ журналист, който да е останал в страни като мен, и тогава ще ми съчинявате фантазните си сценарии. Има няколко души, деца на зли и посредствени номенклатурчици, които непрекъснато тормозят медийната ни среда - ренегати до мозъка на костите си, понеже бащите им правеха унизителни метани на Живков, градяха му паметници приживе, щяха да направят дори паметник на възродителния процес, ако им беше стигнало времето. Лайняри безподобни, двайсет години ги търпите тези мизерници, които подменят фактите от близкото ни минало.
- А самият Луканов беше ли в състояние да изпълни въпросния план?
- Изключено. Той, а и останалите, подобни на него, бяха заети единствено със себе си, със собственото си утвърждаване. Те превзеха върха на властовата пирамида, но нямаха никаква подкрепа, понеже практически нямаха нищо общо с партията си. Луканов, например, си беше партиен "аристократ", човек от партийния кувьоз, без никакъв практически партиен опит. Във висшата номенклатура говореха, че ако искаш някаква работа да се провали, повери я на Андрей Карлович, те така му казваха, за да подчертаят корените му. Те бяха някакви сенки около Живков. Докато той беше разбрал веднага, че Горбачов е един позьор, те виждаха в него и до края някакво божество - също толкова бъбрив като тях и несръчен във всичко, освен в говоренето.
    Живков го смяташе за негодник, макар че не използваше тази дума. Горбачов, от своя страна, тъй и не успя да формулира отношението си към Живков пред мен - нито в студиото, нито по време на вечерята, която дадох на шефовете на водещи медии, нито в частния ни разговор в "Шератон". Той замляска едно изречение по неговия си начин - каза, че Живков е подъл човек, но не обясни защо. После подметна, че Живков правил спекулации с възродителния процес - уж се бил договорил за него в Москва. Но Горбачов тогава е бил във втория ешелон на Политбюро на КПСС и не би могъл добре да знае подробностите или евентуалните договорки. Във всеки случай, самият Горбачов позволи, вече през 1988 година, в Баку да бъдат извършени зверства срещу арменците, и нито дума за това не бе съобщено. Да не говорим, колко се офлянква, докато съобщи за аварията в Чернобил.Луканов, до ноември 1989-а година, си чакаше реда в ъгъла, не е поддържал никакви контакти, не е поощрявал дори в минимална степен инакомислието. Той си беше един номенклатурен барбарон и толкова.После нещата се промениха, но докато не катурна премиера Георги Атанасов, също нямаше кой знае какво влияние. Не са запазени никакви документи за негови спорове с Живков за съветското преустройство, докато самият Живков го смяташе за една клоунада и не го е крил.Между другото, веднъж през декември 1989-а, тъкмо бях влязъл в кабинета си след края на поредната емисия "Всяка неделя", и в "По света и у нас" се появи една от креатурите на Луканов и директно поиска оставката на Атанасов. Така действаше той. По-късно оня, син на партиен "дисидент" и убеден комунист, цъфна в "Отворено общество".
- А възможно ли е Държавна сигурност да има пръст в такъв план?
- Абсурд. Няма такъв план, не разбра ли най-сетне. Между другото, в ДС имаше доста свестни млади хора, добре информирани, които съзнаваха, че корабът отдавна е пробит. Правеха някаква профилактика, предупреждаваха, но някак вяло, и трупаха съвършено ненужна документация, значителна част от която самите те си фабрикуваха.Веднъж обаче Михаил Шатров ми каза нещо друго, което доста ме озадачи. Той беше от най-влиятелните фигури на горбачовата ера, много талантлив драматург, който изтърбуши в пиесите си доста от митовете за болшевишката революция, и специално за нейните лидери. Идва няколко пъти в София, участва във "Всяка неделя", освен това Живков беше си наумил той да напише пиеса за Априлския пленум, който му дава възможност да узурпира властта. Но идеята се провали по някаква причина. Шатров беше общувал известно време с Живков, знаеше вече и какво представлява програмата ми, която тия дни нарекох в една от дописките си "колективният антидепресант" на онова общество. И ми каза нещо смайващо. Навремето, през 60-те години, Политбюро на КПСС е взело едно свръхсекретно решение, с което са дава възможност на "Литературная газета" да минава извън границите на идеологически позволеното тогава. И този вестник дълги години наистина беше най-радикалното издание в съветската империя. И сега Шатров се питаше, дали не се е случило нещо подобно и у нас - с "Всяка неделя". Казах му ,че това е изключено. Но нещо ме жегна.
- Значи няма основания за създаването на една нова митологема за К.К.?
- Хората не познават фактите или просто имат вкус към мистификациите. Та нали "Всяка неделя" имаше най-много ядове тъкмо през 90-а година - и заради интервютата с царя и Ванче Михайлов, и заради поредицата ми за лагерите, да не изреждам повече . Сега затова ме държат далеч от телевизията, защото мога да докажа всяко свое твърдение с напълно автентични свидетелства. Няма друг журналист, заради който, в рамките само на една година и то правителството на Луканов да е направило две заявления - в мрачния стил на комунистическото "Работническо дело". И към края на годината вече наистина бе невъзможно да остана в телевизията и се разкарах. А тъкмо това беше времето на Луканов и на перстройчиците. Освен това, вече и главанците от СДС не бяха по вкуса ми. Доста от тях бяха правоверни марксисти и комунисти, а щяха да строят нова България. Луканов се подиграваше с тях…Между другото, сигурно си спомняш, че през 89-а и 90-а "Всяка неделя" усилено и доста пристрастно, признавам си това днес, изграждаше образа на СДС и на опозицията като цяло…Но нямам нищо против митологемите, както се изразяваш, стига да има поне едно зрънце истина в тях. Още една митологема няма да ми дойде в повече.
- Защо обаче само при вас се явяваха дисидентите?
- Те нямаха подобно самочувствие тогава, просто бяха честни и талантливи хора, нищо повече. Беше въпрос на личен нюх и интерес. Никога не съм разговарял с партийни нищожества или с бездарници- партийни любимци. Винаги по- интересни са ми били опаките хора, силните характери, талантливите личности. Наложил съм мнозина от тях чрез програмата си. Другото се получаваше само по себе си. Един пример,за да си представиш до каква степен ме бяха изтървали. В телевизията, някъде от 88-а година, е имало списък, какви и кои хора не бива да бъдат канени. Никога не съм виждал този списък, изобщо не са посмели да ми го пратят, и си канех когото си искам. Блага Димитрова, например, Бог да я прости, редовно се явяваше във "Всяка неделя". Имаше случаи, когато дори партийни величия чрез посредници настояваха да бъдат канени определени хора. Например, такъв бе случаят с един стопански деец - Въльо Кръстев. Препоръча го бившият втори човек в партията Лилов. Кръстев се оказа необикновен събеседник, разсипа живковите концепции за селското стопанство, после се питаха как е попаднал в телевизията, но всичко се размина…Нешка Робева обича да разказва една история, има я и в сборникът "Истината за "Всяка неделя" - как в разгара на натиска срещу нея през 89-а година съм я защитил. Дори не съм си давал сметка за това. Онази вечер гледах Бианка Панова в "Дансинг старс" и се сетих за тази история. Бяха заснели тайно една тренировка, в която Нешка доста ядно се нахвърляше върху Бианка. Тя беше талантливо момиче, но изглежда се беше уморила или по нечия диктовка се съпротивляваше срещу методите на Нешка. Лоши методи, според нея, макар че я бяха направили абсолютна световна шампионка. Това съвпадна с атаката срещу Нешка, понеже тя се беше въздържала при едно гласуване в Народното събрание, заедно със Светлин Русев, и я бяха сложили на мушката. Вече не си спомням как, но ми пробутаха този видеозапис, за да го излъча. Не бях успял още да го видя, когато ми се обади Богомил Райнов да ме пита, дали разполагам с него и дали може да го види и той. Това обаждане беше показателно - но в подобни случаи не влизам в подробностите - кой, какво, кога, защо. Пратих му записа, седнах и аз да го гледам, и преди той изобщо да се обади бях решил, че този боклук никога няма да излезе във "Всяка неделя". И той не излезе. Бях приятел на Нешка и нищо друго не ме интересуваше. Толкова. В нашия занаят най-важното е да работиш за себе си, искам да кажа - за собствените си разбирания и стандарти - само тогава можеш да бъдеш полезен и на публиката си.
- Наскоро в Пловдив направих интервю с Алексей Петров. Той ми каза : "Когато пишеш журналистически материали е добре да грешиш от време на време". Каза това, но не обясни, защо е добре да греша. Чета онзи ден вашата приказка в "Труд" и попадам на фразата :" Трябва да бъркаш от време на време, за да ти вярват"!
- Ти да не искаш да кажеш, че съм се повлиял от забележителния Алексей Петров. Имам една дописка "Сбъркай, сбъркай" още преди три години в "Труд", а пък и съм бъркал през цялата си кариера. Нали за това говорихме до сега.
- Направи ми впечатление, че в интервю с вас със заглавие "Бойко иска мавзолей приживе", вие подлагате на безпощадна критика Бойко Борисов. И въпреки това, или може би заради това, Б.Б. дойде на вашия рожден ден, седна на вашата маса, сподели вашия хляб и вино. Е, кажете как стават тези работи? Или Б.Б. не чете вестници, или приема и се вслушва в критиката, или във вашите взаимоотношения има някаква тайна, някаква скрита игра, която е неизвестна на широката публика… Как Б.Б реагира на критиките ви - защото никак не е малко да упрекнеш някой в егоцентризъм -"иска мавзолей приживе", и после той да ти седне на масата?
- Този въпрос не ме интересува. Ако нещо е от значение за него, той ще го открие сам. Във всеки случай, забелязвам необикновен ръст на количеството подлогите край него, а това е опасно за всеки властник. Разбира се, той е биологически чист мъж, така че е предпазен от мъжеложката суетност. И все пак, трябва да внимава. Но пък, от друга страна, няма да издава указ срещу слагачите, срещу подлизурковците си, нали? Той ще се оправи някак си.
- Защо във вашите приказки изписвате Бойко Борисов като Б.Б? Това название вече се наложи масово, все едно Бойко е наистина медиен продукт и секссимвол, който публиката желае да обладае?
- Просто не ми се изписват 12 букви, щом можем да минем с две.
- Като говорим за обладаване, може ли да се вярва на анализатори, според които Бойко Борисов наистина "възникна сякаш от нищото" и се разви пред очите ни като магнетичен образ, точно за да задоволи "винаги готовата за обладаване от поредния харизматичен водач "публика"?
- Той не възникна от нищото, нищо никога не възниква от нищото, никога. Въпросът е да те открият - ти си тук, но някой трябва да те открие. Царят го откри, едва когато го въведе в МВР. И след това, заради многото царски сметки, Б.Б. го прати в небитието. В един от последните ни разговори Бойко намекна за нещо, което сме говорили и по-рано. Ако царят го беше направил министър на вътрешните работи в коалиционното правителство, или поне главен секретар, и досега и още дълго щяха да управляват. Бойко е наясно с това.
- Вие вероятно не случайно правите паралел между Т.Ж. и Б.Б. - а намесвате и царя. Първото ни интервю завърши със знаковите думи : "Сега правя една книга - за царя и Бойко. Да не забравяме, че Бойко също е голяма лисица. Доста често в него привиждам от чертите на Живков…"
- Само за да подхраня въображението ти, ето един - два факта. Още през ноември 90- а година Живков ми каза в Бояна, където беше под домашен арест: " Защо не кажеш на царя да ме вземе за съветник?" И се засмя гръмогласно. Това може да е било просто една шега. Но опитните политици понякога правят грешки на несъзнателно ниво, а често и подхвърлят тук- там някои подробности пред хора, които смятат, че могат да ги съхранят. С мен той имаше този късмет. Но не съм склонен да правя лесни конструкции. Може да са имали някакви опосредствени контакти с царя - Писарев, например, разказва за един автомобил, подарен от Живков на царя - като притурите към това и връзката с Бойко, ето ви конспирацията. Но е прекалено.
- "Всеки, който се стреми към успех на пазара на бъдещето, трябва да бъде разказвач на истории.", казва Ролф Йенсен в "Мечтаното бъдеще". Е, и Бойко Борисов така - Генерала разказва своята голяма история, в която просто няма малки неща. Всичко е значимо, всичко е съдбовно?
- Не си справедлива. Какво толкова разказва Бойко? Той всъщност нищо не разказва, онова което казва е реално, прагматично и конкретно. Засега.
Б.Б. не е започнал още да говори, досега той практически си разменяше реплики със Станишев - в един съчинен от самия него мизансцен, не особено забавен. Но днес пък разполага с доста бърборковци край себе си, тъй че не е време да проговаря…
- В една аналитична статия пише: "В съспенса между малки истории и големи сюжети се произвежда разликата - как Генерала става това, което е, бидейки онова, за което го взема "публиката".
- А пък Б.Б. казва: " През кура ми е какво дрънкат тия доценти".
-Вие можете ли да кажете, дали Б.Б. е зависим от "олигархични кръгове"?
   - Всички днес са зависими единствено от него. Само от него. Те имат един чудесен пример от 2001 година, когато за половин ден той обезкости Костов.
    Дилемата на Бойко е друга - дали да попадне в историята по един радикален начин, или като един от многото премиери. Ако избере първото, трябва да се занимава доста с транжирането на определени хора, той ги знае добре.
- Каква е ролята на Цветелина в създаване на продукта Б.Б.?
- Зад успеха на един мъж винаги стои една жена, винаги. И както казваше Андре Мороа, за един мъж се съди не по съпругата, а по любовницата му, единствената, не ония салфетки за по пет минути.
- Каква е ролята на "Глобална България", която според някои е групировката на Бориславова?
- Бащата на едно от видните лапацала там навремето беше заместник завеждащ отдел в ЦК на компартията. У нас някои си въобразяват, че американците много обичат ренегатите. И Луканов обичаше да внушава, че е човек на американците, събуждал ме е рано сутрин, за да му осигуря среща с някой второкласен деятел на Демократическата партия на САЩ. Обаче и това не му помогна, никак.

Едно интервю на Мария Друмева
В. "Шоу"
www.blitz.bg

Нагоре