Колеги, където цензурата и интересите на собственика на медията ги е налегнала като надгробна плоча опитваща да погребе свободата на словото им. И никой не говори тука за пари. Виж до къде са стигнали нещата. Нуждата да говориш, да разкриеш... да работиш ги провокира да търсят глътка въздух в нашите вестници.

- Весо, от няколко месеца насам името ти е на челно място в издателското каре на скандално известния вестник “Папарак”. Какво те превърна от известен писател в главен редактор?

- Познаваме се отдавна и знаеш, че страстта ми винаги е била търсенето на истината. Но за да търсиш истината ти трябва свобода. Знаеш, че преминах почти всички лагери в така наречената свободна, жълта и масова преса и се спрях на “Папарак”, защото там я получавам. Много добре знаеш, че за да правиш независима медия основата, на която трябва да стъпиш е свободата на словото и мненията. “Папарак” е един от малкото вестници в които, този лукс можеш да си го позволиш и не за друго, а защото зад него стоим ние, неговият екип, а не известни олигарси, политически кръгове или добре облечени бизнесмени....

- Това ми звучи сухо. Отговорът ти е чисто клише... Кажи ми честно каква е мисията ти?

- Знаеш ли, права си! С години се опитвам да пробия в така наречената гилдия на словото. Тръгнах с прекалена амбиция и воля, но попаднах в едно гнездо на пепелянки. Хора, които са се самообявили за медийни и издателски стожери, и които се опитват да налагат волята и моделът си в този сектор. И когато им покажеш, че не си съгласен с тях те започват да се натискат с цел унищожение. Издал съм шест книги, които смея да кажа се радват на приличен читателски интерес. Понеже постоянно бях лъган от издатели, реших последните да започна да ги издавам сам. Знаеш ли до къде се стигна...? Стигна се до там, че книгите ми се продават в известни вериги книжарници, които до ден днешен никой от тях не са ми отчели нито един лев. Не се вдигат телефони, крият се и показват едно ... че в България пътят на словото е повече от трънлив. За да си кажеш мнението и думата ти да бъде чута трябва да си платиш за това, при това не малко....

- Това, за което говориш е страшно. И изходът, който виждаш е в жълтата преса...?

- Ами къде другаде? Давам ти пример, в редакционният имейл на вестника ежедневно постъпват десетки сигнали, слухове, клюки и партенки за кого ли не. От обикновени хора жертви на системата, хора представящи се за държавни служители, ченгета и забележи... журналисти от други медии. Колеги където цензурата и интересите на собственика на медията ги е налегнала като надгробна плоча опитваща да погребе свободата на словото им. И никой не говори тука за пари. Виж до къде са стигнали нещата. Нуждата да говориш, да разкриеш... да работиш ги провокира да търсят глътка въздух в нашите вестници. Това е страшното, Веси....Ти самата знаеш много добре за какво говоря!

- Добре де, “Папарак” е изключително скандален вестник. Покрай името му има десетки скандали. Хулен, плют ... за него се говорят лоши неща...

- Най - големият съдник за една медия това са читателите. Щом вестник”Папарак” е на пазара и се радва на успехите си, значи те имат нужда от него. Това, че на някой не му харесва – си е негов проблем, не наш....

-Кажи ми честно кой е собственикът на “Папарак”! Кой стои зад вас?

- Зад вестник “Папарак” стои новият му екип. Млад, сплотен и болезнено амбициозен... Това е самата истина. Всеки един от нас в медията си има отделен бизнес. Събра ни добрата идея, каузата и нуждата да изразяваш мнението си. Не перем пари, не работим за някого.... просто градим тухла по тухла една истинска медия....Трудно е, бавно е, но върви....

- А достоверността?

- Усещам деликатността на зададения въпрос. Признавам, че в нашите медии понякога излизат информация с неточност или без достоверност. Но както се говори това не е плод на фантазията на някой психопат, а информация от така нареченият “изкривен информатор”. Признавам, че сме хващали сътрудници в лъжа или в пускане на поръчкова информация, стараем се да бдим доколкото можем, но понякога не успяваме. Хора сме! То пък и това е чарът на свободният форум, там където пак казвам няма цензура... Понякога пътят към истината минава през лъжата, не един път в опровержителни материали са излизали страшни неща. И това не е само в нашите медии...

- Твоите лични претенции са прекалено амбициозни – главен редактор. Много смело....

- Ти кой очакваш да бъде главен редактор! Да поканим Патрашкова ли? Нали точно това се опитвам да кажа, ние налагаме своят чинен модел за свободна медия, не този на една генерация приела мисията “журналистика” за ясла....

- Спомена Патрашкова... Какво е мнението ти са зачестилите напоследък медийни бури... “Уикенд”, “Галерия” и прочие....

- Едва ли аз съм човекът чието мнение може да бъде ценно по повод наистина зачестилите скандали. Из редовете на “Папарак” често можеш да срещнеш имената и на вестник “Уикенд”, и “Галерия”, и доста други медии. Да, определено този проблем ни вълнува, но само за да сверяваме часовниците. И честно да ти кажа с всеки изминал ден се убеждаваме, че крачка по крачка, нашият вестник започва да изплува от хаоса в печатното пространство. Голямата жълта журналистика май се ояде. Давам ти веднага пример, в днешно време “Папарак” по - скоро би се интересувал от разкриването на една корупционна схема или от поредната политическа интрига в новата власт, докато един колос като “Уикенд” ще се задоволи с информации от рода “Вкисна се зелето на Грета Ганчева” или “Гена Трайкова заведе гаджето си на кино”. Въпрос на усет .... или....

- Каза новата власт. Виждам, че тя е редовно присъства на вашите страници...

- Ами да. Медиите са най – големият съдник и съветник на една власт. Спор няма, че те са сила. Не случайно, но на мода дойде изкупуването им. Това да не би да е случайно? Ние уважаваме всеки, но това няма да ни попречи да изкажем мнение или да си наложим автоцензура заради някой. Страниците на “Папарак” са отварени за всички. Само при нас на една страница можеш да видиш остра критика към Бойко Борисов например, но на следващата той да бъде хвален за нещо. Това е обективност и свобода. Не случайно се наричаме Флагманът на свободното слово ...

- Значи ти променяш лицето на “Папарак”!

- Времената се променят, редно е и с медиите да е така. До преди време хората ги интересуваше едно, днес друго, ние трябва да се придържаме към тази тенденция. И пак казвам те са нашият съдник, не този или онзи, който иска да налага воля и модели.

- А къде е редакцията на вестникът Ви?

- В сърцата на екипът му! Ха, ха, така често се шегуваме. Живеем в мобилен свят. Често да ти кажа аз постоянно съм на крак и зад волана. Управлявам няколко бизнеса и с чиста съвест мога да кажа, че офисът и моята редакция е в колата ми. Работата на журналистът е да кипи от динамика, а не да чака политическите пиар - и да му спуснат днешната новина. Иначе сме си избрали едн тихо местенце в София и от време на време се събираме там, понякога бягаме в планината... Не се крием или нещо такова. Не можем да си позволим централи в идеален център на София. Просто правим това, което смятаме за добре и на нашите читатели им харесва. Млади сме, можем и го правим.....

Обмисляме и една нова идея за електронна медия, но за неродени деца да не говорим.

- Печели ли се от вестници в България?

- От какво се печели в България? Корупционни схеми, продажност, дрога и далавера... всичко останало е обречено на оцеляване. Предполагам това го знаеш доста добре. Това, което искам от нашите читатели е да ни дадат шанс - отивайки всеки понеделник на будката за вестници, правейки правилният избор....

Интервю на

Веселина Томова

Показаното видео не е пример за подражание на папараци-фотографи, но някои избират тази опасна професия, уви...!?
Б.м. Видеото е забранено за деца под 16 г.