В изследването публикувано в 24 часа има доста добри явления, но...
Правя си един извод: Който и да бъде избран за управляващ, след  време доверието в него пада. Вече съм сигурен, че това се дължи на очакването ни за много добри неща, а се случват значително по-малко. Разбира се важно е да се отбележи, че предишните управляващи са оставили държавата в лошо състояние, но нали който и да е, все взема кормилото, за да поведе народа на най-хубавото пътешествие, пък то все не се случва...
Борисов със 147 депутати при избори днес Публикувана: Сряда, 4-ти Ноември 2009, автор: 24 Часа; прочитания: 403; коментари: 0

На стотния си ден кабинетът “Борисов” продължава да се къпе в народната любов, но обществото вече се притеснява за икономическото положение на държавата.

Не само премиерът Бойко Борисов, но редица министри от кабинета му са с положителен рейтинг. Това показват резултатите от последното проучване на общественото мнение на МБМД.

Бойко Борисов е най-харесваният политик в държавата - феновете му са два пъти повече от критиците. Доверие към него изпитват 2/3 от избирателите (64%), а недоверие - 31%. В навечерието на изборите резултатът на Борисов бе много по-нестабилен - 47% доверие към 46% недоверие. По-важната новина все пак е, че за първи път президентът Георги Първанов е изместен от челната позиция в класацията.

На второ място след Борисов и пред Първанов излиза министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов с 52% подкрепа. Първанов е трети с 50% симпатизанти. Доверието към бившия премиер Станишев е паднало до 16% срещу 77% на обратния полюс.

Освен правителството и редица от министрите имат положителен рейтинг. След Цветан Цветанов такива са Йорданка Фандъкова (48% доверие : 35% недоверие), Божидар Димитров (съответно 46:36%), Симеон Дянков (43:41%), Румяна Желева (42:38%), Вежди Рашидов (42:39%), Свилен Нейков (39:36%).

Над 3/4 от българите подкрепят, а силно- почти половината (48%), ревизията на наследството на предишния кабинет. Неодобрение идва от 15%, предимно симпатизанти на БСП.

В същото време само 11% са сигурни, че ще има осъдени министри, 53% са скептици.

Скандалите около ДАНС по-скоро са отегчили публиката - само 8% се интересуват. Доверието към службата е едва 16%.

Обществото настоява справянето с кризата да бъде най-важният приоритет на кабинета оттук нататък. За 41% мерките в тази посока са недостатъчни, а всеки 4-и направо заявява - няма реални действия. Вероятно тази е причината оценката за работата на кабинета - добър 3,84, да е значително по-ниска от общественото доверие.

ГЕРБ биха имали пълно мнозинство и 147 собствени депутати, ако изборите бяха през последната седмица. Депутатите на опозицията - БСП и ДПС - биха намалели от сегашните 78 до 59, а броят на представителите на основните партии би се запазил.

Ако изборът на председател на БСП беше поставен на широка основа, Татяна Дончева щеше да е с 15% пред 13% за Станишев. Доказателство е и номинацията й от 150 водещи журналисти за “Мъж на годината”.

МИРОСЛАВА РАДЕВА, МБМД

С 30% на дъното и 15% на върха сме най-разочаровани от прехода

Бойко Борисов е най-популярният лидер в Източна Европа в момента. С рейтинг от 70% той изпреварва дори руския президент Дмитрий Медведев (69%).

Това сочи авторитетно социологическо изследване на американския изследователски център Pew. То е направено в страните от бившия съветски блок и проучва променящото се отношение на народите в тези страни по ключови проблеми 20 г. след падането на комунизма.

Само в 4 бивши соцстрани лидерите им имат одобрение от над 50%. Освен България и Русия това са още Германия и Чехия. За канцлера Ангела Меркел това е известно. Но голямото одобрение за президента евроскептик на Чехия Вацлав Клаус се посреща с известна изненада от авторите на проучването.

20 г. след падането на Берлинската стена одобрението за демократичните промени почти повсеместно намалява, но все пак остава над 50%. Българите обаче са сред най-разочарованите. От 76% през 1991 г. одобрението спада на 52%. Същото стойности се наблюдават и за прехода от социализъм към пазарна икономика. Докато в повечето страни спадът се измерва с единични проценти, у нас той е 20%. Днес само 53% от българите одобряват пазарния преход срещу 73% през 1991 г.

При това за мнозинството на одобряващите промените най-важен дял имат младите хора, докато при тези над 50 г. преобладава негативното отношение. България е сред страните, в които този конфликт на поколенията е изразен най-ясно.

Разочарованието от прехода у нас е обяснимо, ако видим как хората самоопределят качеството на живота си. В дъното са 30% - тези, които смятат че живеят зле, и този дял е най-голям у нас в сравнение с другите държави. На другия полюс са 15%.

А 94% от българите смятат, че политиците са спечелилите от промените в последните 20 г. При задаване на въпроса по-зле ли сте икономически днес, отколкото при комунизма, в Унгария 72% тъгуват за старите времена, а в България и Украйна - 62%.(24часа)