Едва ли бих обърнала внимание на интервюто на д-р Желю Желев в “Труд” от 4 ноември т.г., ако в него нямаше твърдения, които трудно могат да бъдат обяснени с провали в паметта. А и много хора биха приели спомените му за чиста монета, най-малкото защото той е участник в онези отминали събития.

Поради това искам да обърна внимание на следните обстоятелства:

Моят баща, Мартин Гунев, беше избран за главен прокурор от ВНС на 1 ноември 1990 г. Според д-р Желев сакраменталният разговор, в който той е потърсил сметка на главния прокурор - какви са тези кокошкарски дела срещу Тодор Живков, се е състоял 3 месеца по-късно - т.е. вероятно в края на януари, след което Мартин Гунев си е подал оставката.

За сведение баща ми, Мартин Гунев, си подаде оставката в първите дни на август 1991 г., но бе придуман да я оттегли. Основната причина бе изказване на самия д-р Желев пред медиите, че прокуратурата не иска да се справи с отрядите на “Подкрепа”, завзели Профсъюзния дом в Бистрица. Съжалявам, че тогава главният прокурор, избран от ВНС също като президента, не пожела да урони авторитета му и не даде гласност на подробностите по този инцидент.

Д-р Желев също удобно забравя кога, как и от кого бяха извършени всички действия по образуването на наказателни дела спрямо Тодор Живков (б.р. - това бе по времето на друг главен прокурор- Евтим Стоименов).

Старателно се замъглява и въпросът кога точно бяха направени епохалните разкрития за държавна измяна. Нямаше значение дали НК позволява да се проведе подобен процес. Важното е, че д-р Желев, както винаги, е прав и вината пак не е у него, а е хвърлена върху някой, който вече не може да оспори “спомените” му.

Жалко. Всички, които помнят Мартин Гунев, знаят: той не би кършил ръце пред един дилетант, защото не е готов за юридическа работа.

Знам, че да коментирам твърденията на хора с отдавна установени морални и интелектуални качества е все едно да споря с радиото. Но пък колко радости може да получи човек от услужливата си памет ...

Доц. д-р Момяна Гунева, дъщеря на покойния главен прокурор Мартин Гунев