Гриша Ганчев ми запорира къщата,съдена съм 25 пъти Публикувана в 24 часа: Петък, 27-ми Ноември 2009, автор: Паола Хюсеин; прочитания: 1093; коментари: 0

СНИМКИ: ЛИЧЕН АРХИВ

Маргарита Михнева е една от най-известните разследващи тв журналистки у нас. Тя започва работа в Българската телевизия, когато е едва на 23 г. - през 1975 г. Явява се на конкурс, за да не отиде на работа като юрист в Търговище, където била разпределена. От 1992 г. до 1999 г. прави рубриката си “Конфликти”. Уволняват я от БНТ и тя отива в Би Ти Ви заедно с рубриката си. След около година я свалят от екрана. Тогава тръгва друго нейно предаване - “Пуканки”, но по Нова тв. След време то също спира и тя започва да води предаване по “Канал 3”, поканена от шефа на кабеларката Сашо Диков.

- Г-жо Михнева, изследване на МБМД за 50-годишнината на БНТ ви постави на 3-о място по популярност сред българските журналисти. Поласкана ли сте?

- Разбира се, че се радвам. Но знаеш ли, по Тодор-Живково време не се задаваха въпроси женен ли си, колко пари получаваш, болен ли си, имаш ли деца. Сега това са най-важните въпроси, които трябва да зададеш, за да поддържаш една личностна биография. Аз гледам за мен какво се пише. Никой не засяга струните на душата ми и се занимава с повърхностни неща, които за съжаление се четат от хората. В моята биография има и чалга сигурно, но има и класическа музика. Просто трябва по-дълбок прочит да се прави на биографията на един човек.

- Преди дни разказахте по Нова тв за кръг от мимове, които първи си вземат ДДС. За тях няма дела, откъде тогава е информацията ви?

- Стигнах до факта, че Георги Крумов е приятел с бившия мъж на Мургина, и по тази логика той е един от малкото бизнесмени, които първи си връщат ДДС-то. Казвам този факт, след като имам пълната информация от НАП. Събирам данните и като пиша писма до съответните министерски ведомства. Пиша до военния министър Николай Младенов и той ми отговаря, че Георги Крумов е спечелил без търг с неговата фирма да окабели цялата държава за 130 млн. лв. Отивам на място и виждам, че се поставя от най-скапания кабел, а не този, за който пише в договора. При тези жокери как да не съобщя информацията. Журналистът не е следовател, нито прокурор. С фактите аз бия камбаната за това, което би могло да се случи. После искали да ме съдят.

Аз имам 25 дела в годините на демокрацията и знам много добре какво да говоря и как да се защитавам. Сега имам дело от Гриша Ганчев, другото ми е от Мирослав Севлиевски. Гриша Ганчев ме съди за това, че той не е дал 250 000 евро на Кеворк Кеворкян да си продължи договора в Националната телевизия с предаването “Всяка неделя”, тъй като чул от мен клеветнически твърдения. За това дело имам запор на къщата си на “Оборище”.

- Откога е запорирана къщата ви?

- От 6 години, за да удовлетворят 250 000 евро на Гриша Ганчев. Аз спечелих делото на първа инстанция. Апартаментът ми на площад "Народно събрание" пък беше запориран от Райчеви за 8 години, след което също спечелих делото.

Моята задача през годините е била разследващата журналистика. Сега се лаская от мисълта, че съм въвела този жанр в телевизията. Нито си придавам заслуги, нито се хваля, нито страдам. Само ще ти кажа, че разследващата журналистика и ме създаде, и ме направи популярна, и ме уби във физическия смисъл на думата, разболя ме.

- Защо?

- Защото съм преживявала репортажите си и съм умирала с всеки от героите си. Журналистика, в която не даваш нищо от себе си, минава и заминава. Телевизионната журналистика е много по-сложна от вестникарската, защото там има и образ, който те опровергава. Аз мога да пиша и говоря каквото искам, но образът, който показвам, кара хората да правят други изводи. Много е сложно да направиш убедителен журналистически материал по телевизията. Не случайно в цял свят това се приема за перлата на журналистиката.

А и не случайно в цял свят големите разследващи журналисти са хора, подкрепяни от държавата и от самата власт.

Има нужда от неудобни журналисти, за да пуши парата, а не хората да вдигат митинги и стачки. Тодор Живков много добре разбираше тази работа. Той създаваше критичните предавания в телевизията. Аз съм била уволнявана лично от Живков два пъти и лично от него възстановявана два пъти. Той знаеше, че има ли критична журналистика, тя обира парата на недоволството.

- Защо ви е уволнявал тогава?

- Защото ме е възстановявал после. Това беше пиар, заиграване с общественото мнение. Всички знаят кой беше Тодор Живков, но по негово време се родиха големи журналисти - Христо Цачев, гражданската трибуна на Димитър Езекиев, Георги Стойчев, който изпотяваше министри през 1975 г., Антон Вергиев, Дамян Обрешков, д-р Младен Младенов.

Йордан Радичков например, с когото съдбата определи последните 20 години от неговия живот да живеем врата до врата, е сътрудничил във в. "Народна младеж", след това е писал очерци и в телевизията. Виж какви хора са сядали на нашите места. Няма такава среда днес при журналистите. Липсва характер, което означава смелост. А аз съм се учила от велики имена. Дори съм свирила с Милчо Левиев.

- Откъде знаете да свирите?

- Аз съм завършила право, но и музикално училище. Пея. А какви партита сме си правили с Джеки Стоев, Джони, Чарли и с Ицко Финци. Имам пиано, имам цигулка. Но трудно може да се каже вече, че свиря и пея. Особено след операцията. Бях 50-годишна, като ми я направиха. Няма възстановяване след такова нещо. Болестта рак винаги показва къде бъркаш.

- Защо звучите толкова философски?

- Няма философски. Разболява се този, който е сбъркал някъде в борбата с природата. Натоварвах се свръхмного, преживявах, влагах повече емоция, отколкото заслужава нормалната работа, и моята работа ме разболя, вместо да ме запази. Това означава, че не съм проявила много дълбокомислие в тоя проблем.

От друга страна, разболяването ми е наследствено. Баща ми почина от рак. Професорът, който ме лекуваше в Италия, казваше че е 100% наследствено. Няма преборил се с рака, просто има поживял по-дълго и по-кратко. Аз с рака се преборих, обаче с живота все още имам да си изглаждам сметки.

Много битки съм губила, особено в личен план. Приятели заради предателство. И повече мъже съм губила като приятели, отколкото жени. Мъжете се оказват с по-слаб характер от жените.

- Защо имате такова мнение, заради развода си ли?

- Това, че имам развод, няма никакво значение. Аз съм се развела много отдавна. Ние просто гледахме в различни посоки и всеки остана да се самонаправи в своята си посока.

- За какво се борите?

- Боря се за каузите, на които съм се посветила. Говоря за справедливостта. Аз не се боря за правосъдие. Много вещи политици ги бъркат тези неща, включително и президентът, и Бойко Борисов. Като кажат възмездие, ми става толкова тъжно. Възмездието е за първобитнообщинния строй. Там е “око за око, зъб за зъб”. Ако всичко в България вървеше по пътя на възмездието, отдавна да сме утрепали и Тодор Живков, и всичките. Правосъдието е по-сложна работа. То е надстройката над базата. Там се иска обвинителен акт, доказани факти. Когато общественото мнение влезе в съда, правосъдието излиза оттам. Сложна работа е да осъдиш един човек. Бойко Борисов казва: “Ние ги хващаме, вие ги пускате”. Ама не е проста работа да осъдиш един човек.

Повечето от големите процеси в България завършиха с оправдателни присъди и затова не е виновен съдът, защото бил подкупен. Проблемът на честността е проблем на общественото мнение, а проблемът на правосъдието е проблем на присъда.

В 90% от присъдите вероятно няма честност. Но ако не събереш фактите, как да го осъдиш.

- Кога ще има правосъдие у нас?

- Не може да го има. Ние сме много недоразвита страна. Аз познавам адвокати, които са доста известни, няма да казвам имена, които пишат думата ищец с 4 правописни грешки.

- Защо изпратихте дъщеря си да учи в чужбина?

- При нея стана случайно. Неда беше шампионка на България по тенис и като такава спечели конкурс в държавния университет в Мериленд. Беше на издръжка на американското правителство 4 години. Такъв труд положи това дете там. Лично Буш им е връчвал дипломите.

- Сега работи в Швейцария. Какво?

- От една година е там и вече получи швейцарски паспорт. Шеф е на спортния департамент в училището "Льо Розе". Там в момента учат 18 деца от България, все на известни родители. Таксата е 150 000 евро на година. От богата Италия с 80 млн. население има само две деца, едното е роднина на Берлускони. Училището е най-скъпото и известно в света, със 130-годишна история.

- Вие как се насочихте към журналистиката?

- Хората понякога ми искат снимки от средата на миналия век. Звучи забавно, защото съм родена през 1952 г., а детството ми е една хубава история. Родена съм в квартал Надежда в София. Името му е дадено от сестрата на царя, която се е казвала Надежда. Легенда или не, но този квартал е свързан с голяма любовна история между нея и един човек - Паликарски. До ден днешен се пази къщата им, в която са се срещнали. В Надежда навремето са се заселили работници - локомотивни машинисти, защото е близо до гарата. От този район заедно с Банишора са Стефан Продев, Митко Езекиев, Ваня Щерева, Петьо Блъсков.

Аз помня сирените на предприятието "8-ми март". То се казваше "Фортуна", беше италианско. Спомням си тропота на машините, Найда Манчева, герой на социалистическия труд.

Много симпатични неща имаше в детството ми, които изградиха структурата ми на човек. Великият трамвай 7 ни завеждаше в града за съботното къпане, на което ходехме с куфари в Централната баня, защото носехме много багаж. Много романтика имаше в детството ми и силно познаване на живота. Бяхме бедни, тогава всички бяха бедни. Беше като че ли друг свят. Мечтаехме. Това беше времето, когато имах страхотни мечти.

- Сега за какво мечтаете?

- С годините човек става по-голям реалист. Познанието те прави все по-тъжен. Така или иначе детството ми е много силно. Има някаква сантименталност, но нима тя не е по-хубава от днешната бруталност? Тогава - по времето на тоталитаризма, се раждаха големи имена в България и в журналистиката. А сега? По националната телевизия БНТ, в която съм започнала да работя през 1975 г., сега гледам филм, когато го направи Тома Томов. Жалко, но факт. Никой не може да го замести. Също школата на интервюто, което въведе Кеворк Кеворкян. Аз имам съдебни конфликти с него и това всички го знаете. Но той направи следа в тв журналистиката с неговите интервюта в 80-те години. Ние всички сме се учили от Кеворк. Той няма заместник. Няма равен на него по интервюто и задаване на въпроси.

Започнах в телевизията през 1975 г., тъй като завърших право и ме бяха разпределили прокурор в Търговище. Хич не ми се искаше да ходя там. Всичките от провинцията се ожениха за софиянци, а ние, софиянките, трябваше да ходим в провинцията. Избегнах разпределението, като се явих на конкурс в телевизията. Председател беше Христо Цачев. Там беше и Стефан Велев, програмен директор. Конкурсът беше много тежък - за редактор и водещ, но го спечелих. Тогава се въвеждаше втора програма. Явиха се над 150 души. След това, защото съм спечелила конкурса, не ме назначиха в телевизията близо 8 години.

- Какво правехте през това време?

- Работех на хонорар. И Христо Цачев беше първият човек, който ме извика и ми каза: "Маргарита, това е срамна работа." Така че не съм влязла в телевизията по втория начин. По времето на Тодор Живков не можеше да влезеш в телевизията по втория начин, освен ако не си много, много нависоко. Но тези нависоко Живков не ги назначаваше в телевизията да работят, а в администрацията - да управляват, защото телевизията беше жесток труд.

- В “Канал 3” имате ли екип, който ви помага за предаването?

- Не. Сам-сама съм. “Канал 3” е изумително бедна телевизия, но има много висок рейтинг, защото тя е различната. Чест е за Сашо Диков, че защитава и подкрепя неудобно мислещите хора. Той е един от най-популярните журналисти в България. Аз съм сложена на 3-о място в БНТ. Но и двамата сега не сме в национална телевизия, а в поддържаща.

- Хората обаче ви знаят и помнят.

- Наистина помнят, защото поддържам темпото си в “Канал 3”. Ето, Кеворкян го поддържа чрез статии. Въпросът е да поддържаш фигурата си

.- Вие как поддържате своята в буквалния смисъл?

- Много се нервирам, лошо се храня, никакъв сън нямам. Никой не ми е донесъл нищо вкъщи. Лятото, като правих ремонт, нито един човек не дойде да ми помогне. Когато ходя на прегледи в раковата болница, пак съм сама. Поседя час-два на пейката за почивка и след това се прибирамсама с колата си, като спирам на всеки 100 метра, защото ми се вие свят.

- Защо сама, нали сте заедно с Янчо Таков?

- Никога не съм се събирала с него, за да се разделям, както пишат по вестниците. И това изобщо не е най-значимата тема. Както Янчо е в златната есен на живота си, така и аз съм там. Дано тя продължи и за двама ни по-дълго. С Янчо четем обща литература, с него може да се гледа в една посока. Твърдя, че той не е плейбой, не е женкар, не пие и не пуши. Вероятно има други недостатъци, обаче тези 4, с които е известен на обществото, не съществуват в него. Общественото мнение е силно изкривено. Едно е истината, която е интимно дълбока за човека, и друго е това, което се говори за теб.

Уникален журналист и явно уникална личност...

За съжаление в днешно време, тези които казват истината,такава каквато е ,не са много толерирани...Различните винаги събират негативизма...

"- Много се нервирам, лошо се храня, никакъв сън нямам. Никой не ми е донесъл нищо вкъщи. Лятото, като правих ремонт, нито един човек не дойде да ми помогне. Когато ходя на прегледи в раковата болница, пак съм сама. Поседя час-два на пейката за почивка и след това се прибирамсама с колата си, като спирам на всеки 100 метра, защото ми се вие свят."

Да тъжно е ...Но смятам ,че това е нейният личен избор и няма как да не бъде удовлетворена от него.Понякога ставаме жертви на самите себе си.От политика доста слабо се интересувам,но тя винаги ми е въздействала,особено с предаването"Неудобните"...Снощи беше спряна и една телевизия Re:TV В която доста добри журналисти са имали принос...както разбрах.Така е ,неудобните биват изолирани и пренебрегвани....