"Мястото на психичноболните е при техните семейства. Не трябва да има масова паника и психоза спрямо тези хора, защото от 1990 г. насам се забелязва една доста положителна тенденция - излязоха нови и хубави лекарства, които позволяват при един добър прием навън, под контрола на семейството и на психиатъра, една добра ресоциализация на болния", е мението на психиатърът доц. Радка Гайдарова.

По думите й вече няма психичноболни като от преди 1990 г. - бледи, приличащи на сенки, защото не са излизали от психиатриите. "Т. нар. ефект на хоспитализма се изразява в това, че деградират дори и онези пациенти, които са в по-добро състояние, но дълго време са прекарали в болница и вече става почти невъзможно да се вградят в обществото, стават непригодни за живота навън. И тенденцията е тези хронични болници не да изчезнат съвсем, защото това не може да стане, а да намалеят до минимум", допълва доц. Гайдарова.

Според нея продължителната хоспитализация преди води до основният проблем днес - семействата да отхвърлят душевноболните си близки. "Една жена например, която вече 8 години не е живяла със семейството си, връщайки се в него при тази голяма промяна, която болестта е предизвикала у нея, вече много трудно може да се пригоди в домашни условия. Те не я искат, защото тя за тях е неприятна, а не че ще им създава проблеми. По-лесно е да бъде затворена, някой друг да се грижи за нея", обяснява психиатърът.

Доц. Радка Гайдарова твърди, че опасни за обществото са по-скоро пресните форми: "Ако болестта се развива бавно и подмолно, докато стигне до специалист, могат да минат години. През това време болният може да бъде агресивен към околните, към себе си, да направи самоубийство. Аз съм казвала много пъти, че често самоубийствата са недиагностицирани психични заболявания. Опасни са и тези болни, които са лекувани един, два пъти".

Психиатърката е категорична в едно - "Агресиите, които извършват нашите пациенти към околните, са в пъти по-малко от тези, извършвани от здравите".