Октоподът е най-популярният напоследък в България представител на океанската фауна. Което доведе и до нарастване на интереса към пипалата му. Които иначе са истински деликатес, сготвени по подходящ начин, след като са нарязани на парчета. За да разбере повече за особеностите на този океански обитател, “Труд” се обърна към известния наш ихтиолог - биолога Радко Сертов.

Октоподът носи име, което е определено от броя на пипалата му - гръцката дума “окто” значава осем. Тялото на октопода е късо и меко. Затова пък челюстите му са много твърди и мощни и приличат донякъде на папагалска човка. С нея октоподът захапва жертвата си, която държи с 8-те си “ръце”. Отровата от слюнчените жлези попада директно в раната на плененото животно - обикновено това са дребни и едри риби и ракообразни. Въпреки зловещия си вид октоподът има миниатюрни зъби, които оформят нещо като ситно ренде върху езика му и смилат храната, обяснява д-р Сертов. Оказва се, че различните октоподи имат индивидуално отношение към жертвите си - не всеки представител на осмопипалестите харесва едни и същи създания, с които да се храни.

Големината на октопода варира - той може да е съвсем дребен - около 1 см, но може да достигне и повече от 3 м дължина, какъвто е случаят с гигантския октопод. Има данни и за октоподи, дълги почти 10 м.

Най-едрата част в октопода е главата му, тяло изобщо липсва. Към главата са прикрепени “ръцете” му. Те са съединени една с друга с тънка ципа и имат от един до три реда вендузи. Общият брой на вендузите върху пипалата на възрастен екземпляр е около 2000, като всяка от тях има силата да удържи 100 грама. Всяко от пипалата има няколко хиляди вкусови рецептора, които определят дали обектът, който безгрижно си плува, може да бъде изконсумиран.

“Интересното е, че октоподът има цели три сърца”, казва ихтиологът. Едното, което е главно, изтласква кръвта му. Тя е синя на цвят и циркулира в цялото му тяло. Другите две сърца имат за цел да изтласкват кръвта така, че тя да преминава през хрилете. С тяхна помощ октоподът диша. Той може да изкара 2-3 часа на сухо извън водата, без това да се отрази зле на здравето му. Просто взима в мантията си, която му помага да плува, голямо количество вода и я затваря плътно с помощта на силната си мускулатура.

За октопода може да се каже, че е с особен характер - не е социално животно, той е саможив. Но често се заселва в близост до себеподобните си. Някои от тези океански жители са силно отровни. Например едно ухапване на октопода Hapalochlaena lunulata убива човек от раз. Този октопод е украсен със сини пръстени. Други негови събратя, също със сини пръстени, са известни като едни от най-отровните създания на планетата.

Главният мозък на октопода е от най-развитите сред безгръбначните, дори има зачатъци на мозъчна кора. Очите са доста големи, с правоъгълни зеници. Тези същества чуват не само звуци, а и инфразвук. Що се отнася до цвета на октопода, той е променлив. Обикновеният има способността да променя разцветката си, като се приспособява към околната среда. Това се дължи на клетки с различни пигменти, които се намират в кожата му. С помощта на импулси, подавани от нервната система, те се свиват или се разтягат. Това зависи най-вече от емоциите на октопода. Обичайният му цвят е кафеникав, но ако е уплашен, побелява, а ако е силно ядосан, почервенява, разяснява Радко Сертов.

Океанското чудовище се чувства най-добре, когато е в дълбоки води, скрито на дъното, в дупки в скалите или в подводни пещери. За него е важно входът на жилището му да е тесен, но вътре да е много широко, за да се чувства комфортно. Къщата му е винаги добре подредена. Той сам я премита, като пуска струя вода от тялото си, а огризките трупа на купчина извън дома си.

Активен е най-вече по тъмно, затова се смята за нощно животно. Животът му е сравнително кратък - около 2 г. Рядко има екземпляри, които доживяват до четвъртия си рожден ден.

Пред жертвите си октоподът е доста наперен, но когато усети водолаз, веднага се крие под камъните. “Най-големият му враг е човекът, но и морските лъвове, китовете, тюлените и дори делфините обичат да се хранят с вкусното му месо. За да се спаси от враговете си, октоподът има две защити. При опасност той изхвърля течност с цвят на мастило, която по очертания прилича на самия него. Когато врагът наближи, течността се “взривява” и се образува димна завеса. В това време октоподът отдавна е избягал. Но ако все пак бъде заловен, той използва специален подход, известен като автотомия. Ако едно от пипалата е заклещено от врага, октоподът сам го разкъсва с помощта на силни мускулни движения. Ненапразно октоподът се смята за най-умното сред всички безгръбначни. Той дори се поддава на дресировка.

Има добра памет и различава геометрични форми. В състояние е да разпознава хората, които го хранят, и ако те прекарват достатъчно дълго време с него, може дори да бъде опитомен и обучен, разкрива интересни факти биологът.

Когато женският октопод снесе яйца, броят им рядко е под 80 хиляди. Майката постоянно бди и почиства около тях. Тя пази гнездото, докато не се излюпят малките и през това време не се отделя дори за храна. Често се случва така, че от умора и глад тя умира, но затова пък е дала живот на огромно количество октоподчета.

Октоподът е тотален деликатес в средиземноморската кухня и в японската. На Изток е популярно консумирането му по специфичен начин - докато е жив. Готвачът разрязва октопода, докато той се намира в пълно съзнание, и го нацепва на тънки парченца. Любителите на този вид кулинарно удоволствие ядат с наслада пипалата, които... потръпват в конвулсии.

Кандидат-кръстници на бъдещи акции

Има още два представителя на океана, които приличат на октопода. Това са калмарът и сепията.

Калмарътима пипала като октопода, но разликата е там, че има къси и дълги. С дългите хваща жертвата си, а с късите я придърпва към устата си. Колосалният калмар може да достигне сериозните 14 м дължина. Той също е любим клиент на гурме ресторантите, само че от другата страна на чинията.

Десет пипала пък има сепията, като две от тях са по-дълги и всички се намират около устата. Стане ли време за любов, едно от дългите пипала на сепията се превръща в копулационен орган. И сепията, и калмарът си приличат по нещо със своя роднина октопода - наближи ли опасност, те изхвърлят мастилено вещество, което образува димна завеса. После изчезват.