ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ

В повечето славянски езици под влияние на българския, на който език най-напред от славянските езици са преведени християнските книги, се е утвърдила думата възкресение. Сходно звучи думата в чешкия, руския, сръбския, хърватския, само в полския е zmartwychwstania, което може малко по-свободно да се преведе като “надмогване на смъртта”. Причината вероятно е, че поляците са приели християнството директно от Запада, от Римокатолическата църква, докато останалите славяни са го възприели от Константинопол и под силно, поне що се отнася до терминологията, българско влияние.

Например не много споменаван е фактът, че славянската азбука всъщност е написана първоначално за мисията на Кирил и Методий във Великоморавия през 863 година, когато те били изпратени от византийския император Михаил ІІІ, за да покръстят тамошното население. Светите братя използвали като основа за азбуката (глаголицата) езика, който се говорел в България поради близостта на страната с Византия, а след това превели на моравски някои от светите писания за нуждите на мисията си.

Работата вървяла добре, докато през 885 година папа Стефан V издал була, с която забранил богослужението на славянски езици. Въпреки това и до днес в чешкия се използва думата vzkřнšenн, което е съвсем близо до българското възкресение.

След смъртта на княз Ростислав, който всъщност кани мисията на Кирил и Методий във Великоморавия, страната изпада под силно немско влияние и съответно под влиянието на Католическата църква. На Великоморавия е наложено католическото християнство и латинската азбука и дълги години, векове, чехи и моравци са били лишени от богослужение на родния си език.

Учениците на Кирил и Методий са изгонени от страната през 885 година, а някои от тях дори са продадени като роби на тържищата във Венеция. Част от учениците след дълги митарства през 886 година идват в България, където глаголицата се прихваща и заедно със създадената от Свети Климент Охридски кирилица се е използвала активно през цялото съществуване на първата българска държава за богослужебни книги и официални държавни документи.

Обаче това е историческо отклонение.

Думата сега е за възкресението.

Ако разчленим българската дума, ще видим, че тя, както би се изразил някой учен лингвист, се състои от две части: представка въз и корен кръс (т). Тоест на български възкресението идва пряко от символа на християнството, от кръста, на който преди повече от 2000 години в Йерусалим е бил разпънат нашият Спасител Исус Христос.

Както е известно, Христос е бил разпънат на хълма Голгота и преди това е бил принуден сам, на гръб да изкачи кръста до лобното си място. Оттам в българския език трайно е останал изразът “нося си кръста”, което в по-свободно тълкуване означава “примирявам се със съдбата си, приемам я”.

Подобни изследвания, колкото и да се повърхностни, не са само етимология и лингвистика. Те издават и манталитет.

Може би и заради начина, по който ние сме дали име на началото на повторния живот на Христос, нещата са такива, каквито са: вече повече от 1000 години ние все въз-кръсваме, докато през това време Западът се въз-дига.

Има разлика все пак.