Ген. Петър Василев oт 10 години е шеф на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към Министерството на правосъдието. Роден е на 1 февруари 1951 г. Дипломира се в Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски". 4 години по-късно започва работа в системата на затворите. Преминава през много служби и длъжности. Бил е зам.-началник на Софийския затвор, прокурор в Главна прокуратура, зам.-началник на Главното управление на местата за лишаване от свобода.

- Г-н Василев, след последните успешни акции на МВР има ли пренаселени арести в страната?
- Има нарастване на броя на арестантите от 800 на 1300. Това означава, че нарастването е повече от 50%. Най-пренаселeни са килиите в Шумен и Варна. В Пловдив също има повече задържани, но там арестът е нов и няма пренаселване. В София условията са нормални. Това обаче означава, че като са пълни килиите, може да насочим задържаните в затворите. Там в момента има 9000 души, а само преди 2-3 години осъдените бяха 12-14 хиляди човека.
- Как ще решавате кои точно арестанти да бъдат преместени в затвора?
- То си има механизми. Тези, с които активно се работи, ще си останат в следствените арести. Тези, срещу които има обвинителен акт, ги насочваме към затворите. Вместо той да ходи до следователя, той ще идва в затвора. Случвало се е и друг път да реагираме така.
- Започнала ли е тази процедура?
- Когато преценим, ще направим това. Лице, за което е постановена мярка задържане под стража, няма да върнем.
- Какви са най-големите проблеми на арестантите?
- Те са лица без наложено наказание, над тях тегне угрозата от голяма присъда. Има една неизвестност, постоянен стрес, напрежение. Реакциите там са по-сериозни и затова има гладни стачки, протести, наранявания. Нямахме смъртни случаи в арестите от много дълго време. За съжаление тази година само през февруари имаме 2 самообесвания в Търново и Ямбол. Предотвратихме едно. Гладни стачки има във Варна и Видин.
- Как се държат така наречените ВИП арестанти?
- С тях нямаме проблеми - нито с Алексей Петров, нито с Маргените, нито със Златко Баретата. С бившия министър Николай Цонев пък съвсем. Има разбиране от тяхна страна, държат се нормално, съобразяват се с условията. Много се експлоатира темата с ВИП арестантите. Алексей Петров през живота си не е пил, не е и месояден. Така че това, което се пише, че в килията яде луканка и пие уиски, не е вярно. Всеки ден се прави обиск за мобилни телефони, никога не сме намерили нещо нередно. Социално неравенство в обществото има и затворът не може да го преодолее. На Алексей Петров му носят всяка седмица лекарства или дрехи и той реално ги ползва. Вие какво искате - да го държите гол ли?
- А какъв арестант е бившият военен министър Николай Цонев?
- Не съм чул нищо за него, а това означава, че той е примерен арестант.
- От колко години у нас не е строен затвор?
- От близо 80 години. Дори в началото на 50-те години 17 затвора са закрити. Тогава се е смятало, че престъпността не е присъща на новото общество и ще умре за петилетка, две.
- Ще има ли нов затвор и къде ще се строи?
- Много ми се иска. Няма държава членка на ЕС, която за последните 20 години да не е направила поне по 2-3 затвора. Имаме си и собствен терен в кв. "Кремиковци". Разбирам, че към "Кремиковци" идеята е друга, затова ние предлагаме, ако правителството реши за необходимо, този терен да ни бъде заменен с равностоен. Оглеждаме и терени около София. Нашата идея е да намерим терен, който да е комуникативен и да върши добра работа. Няма да споменавам къде се намират, за да няма предварително недоволство. През 90-те години трябваше да усвоим работнически общежития в района на Смолян. Направихме затворническо общежитие. Вълната от недоволство беше много голяма. При последните стихийни бедствия, като наводнения и пожари, затворниците проявиха много мъжество и състрадателност, включиха се в спасителните действия. И ако сега се реши да се закрие затворническото общежитие, вълната от недоволство ще е същата.
- Къде все пак има най-голяма нужда от нов затвор?
- Абсолютно необходимо е първият нов затвор да е на територията на София, защото тук се намират всички висши съдебни институции и всеки сериозно осъден минава през София. На всяко друго място нов затвор да бъде построен ще е от полза на държавата. Според европейските стандарти на всеки затворник трябва да бъде осигурена 6 кв. метра площ, а според националните стандарти всеки един затворник трябва да има по 4 кв. м жилищна площ. В момента е около 2,75 квадрата на осъден. И затова нуждата от ново строителство е безкрайно належаща.
- Кога според вас ще бъде построен новият затвор?
- Когато намерим 100 млн. евро, толкова струва един затвор за 2000 души. Ние този затвор няма да го правим с цимент от Англия, нито с работна ръка от Франция или Италия. Ние имаме 9000 души здрави и прави затворници и те могат да бъдат привлечени в строителните работи. Може и да излезе и в по-поносими граници.
- Преди време казахте, че Централният софийски затвор не трябва да е в центъра на столицата.
- И сега го казвам. Ще построим нов затвор, а на тези 40 дка територия може да бъде построено нещо друго. Чувал съм, че от стари затвори стават луксозни хотели. Има и други варианти - например публично-частното партньорство, това е затвор на лизинг. Обявяваш обществената поръчка, има инвеститори - една сграда за 2000 души се прави за по-малко от 2 г. Влизаме в затвора и след това се изплаща, някъде по 3, 4 млн. евро е годишната вноска за срок, който договорим.
- Правили ли сте такива опити?
- Имаме такава готовност, но за да направим такива опити, трябва да има решение на правителството. Вярно е, че това сигурно е по-скъпо. Но вие преценете навън колко семейства могат да си купят апартамент с готови пари.
- Голям проблем в затворите е внасянето на мобилни телефони, как може да се реши той?
- Това няма е толкова голям въпрос, ако се намерят средства да се отнеме покритието. Трябват ни около 1 млн. лв. да се монтират заглушителни устройства или такива, които да откриват активните мобилни телефони. Техниката напредва много, ние откриваме мобилни телефони, които са скрити в ключодържател, в химикалка, намирали сме и камери и записващи устройства. Тук е въпрос да се инвестира в техническо оборудване. Още повече че основата на един мобилен апарат е сим картата. Къде ли не сме откривали - между зъбите на посетителите, в ноздрите, в орех. Няма дежурство, в което да не сме открили 10 мобилни телефона. По същия начин е и с дрогата - хващат ромско дете и то срещу 2 лв. хвърля наркотика с прашка през оградата. Има и служители, които се поддават и внасят неразрешени предмети. Наскоро уволнихме служител от Софийския затвор, който го хванахме, че внася мобилен телефон.
- При обиските в килиите къде откривате мобилните телефони?
- Например някой на мивката е извадил една плочка и е направил тайник, или найлоново пакетче с конец е сложено в отходния канал. В подметки също сме намирали. В един от следствените арести в страната намерихме възможност да покрием сигнала и да не се ползва телефон. Веднага започна атака, защото имаше ВИП задържани, че смущаваме мобилната връзка на улицата. Усилиха сигнала 7, 8 пъти. Е, как да противодействаш на това. В ареста в София пък надзирателите започнаха да протестират, че работили в нездравословна среда, че блокиращото устройство излъчва вредни сигнали. Започнахме да плащаме експертизи и да ги уверяваме в нещо, които е очевидно. А вие знаете, че в един театър мобилният телефон се изключва по време на представлението. Но за да се реши проблемът с мобилните телефони в затворите, трябва да има воля от страна на държавата.
- Има ли магазин в затвора?
- Има и всеки може да разполага с една минимална заплата от 240 лв. джобни пари. На едните места са банкноти, а на други е безналично плащане - с жетони. Само че много малко хора могат да си осигурят 240 лв. Всичко има, като се започне от игла и конец, марка, плик и се стигне да хранителни продукти. Алкохол не предлагаме. Цената е каквато е навън. За луканка няма голямо търсене.
- Пишат ли задържаните жалби в затвора?
- Тези, които знаят да четат и да пишат, са ангажирани с писане на жалби. Жалбописането в затворите е бизнес, който се плаща добре.
- Каква е тарифата?
- Зависи - една цигара, кренвирш, дори секс.
Таня Маринова