Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. hadjito
13. samvoin
14. tili
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. hadjito
13. samvoin
14. tili
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1
Постинг
08.05.2010 08:42 -
Интересно! Защо обаче усещам, че има и друг смисъл?
Автор: emil60
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1232 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 08.05.2010 08:58
Прочетен: 1232 Коментари: 1 Гласове:
0
Последна промяна: 08.05.2010 08:58
Копирано от патриция/ patriciq1111/:
Някак неудобно се получи - милиционерът би по рейтинг пожарникаря*
В страна, където самообявили се тълкуватели и писачи на наръчници по демокрация защитават най-бруталната полицейщина, изненада ли са резултатите за фаворитизацията на едно ченге за сметка на едно бившо ченге от изледването на МБМД? А именно:
* “Бойко Борисов запазва стабилен рейтинг, но губи на Цветанов 4% и събира подкрепата на 56 на сто от българите, поясниха социолозите.”
* “Сред министрите с най-висок рейтинг са Вежди Рашидов, Божидар Димитров и Николай Младенов – с 38 на сто.” (според вести.бг, курсив мой)
* “Доверие в полицията декларират 44 на сто, в правителството – също 44 процента, в президентската институция – 39 процента, а в армията – 37 на сто. Народното събрание е с рейтинг 28 процента, а прокуратурата – с 25 на сто,” пишат в Дневник.
Къде е доверието в Конституцията, примерно? Може би България вече е готова за безкръвен военно-полицейски преврат и установяване на безпартийна диктатура? С характерното суспендиране на правовия ред. Съдебната система едва ли ще липсва на някой, щом като дори уж при стожерите на либералната демокрация от в. “Капитал” е възможно да излизат такива статии (”Първите 100 - Правителството на Бойко Борисов показа, че решенията могат да се вземат бързо и прозрачно“). В които основни либерално-демократични ценности падат жертва на авторитарните едноличност, експедитизъм и ефективност.
Очевидно е, че има някаква дълбока криза на либералната демокрация в страната. И това не се вижда само от ниският процент гласуващи, които на всичкото отгоре гласуват за ‘силни лидери’ и фашисти на избори.
Защо се получава така, че едно общество, което толкова силно желаеше демократични промени, е готово да се съгласи с непрекъснатото им отлагане, дори стъпкване както изборните резултати на АТАКА показват, в името на същите тези промени? (Също, примерно, високата търпимост към полицейски произвол уж в името на справянето с организираната престъпност, дори и когато е ясно, че това не работи. Или овчото доверие в полицията, когато поставят камери за наблюдение в университета, докато правителството въвежда такси и орязва стипендии, в разрез с всички конституционни права..)
Някои търсят тези отговори в някакъв хипотетичен “болшевишки манталитет” от соца. За съжаление, травмираните от соца интелектуалци не могат да си обяснят света без призмата на ДС, комунистите и т.н., дори и когато от 20 години няма вече соц-режим. Дори и да има на пръв поглед смисъл от тези теории, то те са приложими само в нашия контекст. Искам да видя как се прилага теорията за ДС-мисленето в аналогични ситуации в Щатите, примерно, с тяхното парадигматично и вече традиционно орязване на гражданските свободи след 9/11? Анти-комунистическата истерия е дълбоко провинциалистка: за всички проблеми в България са виновни “комунистите,” а проблемите на ‘демократичния’ свят не ни интересуват, защото не можем да си ги обясним с нашите инструменти. И така се затвърждава типичното за соца, популярно сред народа отношение “на запад всичко е мед и масло,” дори когато самият запад е спрял да вярва на собствените си митове. (Например, само кон с капаци може да твърди колко добро е положението на имигрантите в Европа, при достъпността на всички факти за потъпквания на човешките им права, насилствени депортации, водещи и до смърти случаи, погроми като в Италия, и т.н. документирани както от либералните, мейнстрийм организации за човешки права като Амнести, така и от активисти, борещи се срещу Fortress Europe)
Не вярвам в силата на менталистките теории, които поставят в центъра на анализа “манталитета” и “мисленето.” Хората вече мислят по всякакви различни начини, но нещата си назляват колкото си искат. И по отношение на околната среда, и на гражданските права, и на условията на труд, и т.н. Затова е наивно да се предполага, че само ако се смени ‘соц-мисленето’ с ‘европейско’ всичко ще си дойде на мястото.
Всъщност поетапното унищожаване на демократичните порядки не е резултат от абдикация от демократично ‘мислене’, а резултат на процеси, които се случват не само в България. Като тези описани тук и тук. Можем да спорим надълго и широко за корените на тези процеси, дори съм сигурна, че веднага ще се намерят хората да защитят тезата как комунистите са унищожили ‘изконната демократичност и толерантност на българина’ и подобни. Всъщност, който твърди, че преди 65 години в България е било хармоничен парламентаризъм, с установен плурализъм, граждански и човешки права, рай за демокрацията и т.н. значи не познава историята изобщо.
Препоръчвам горещо тези два поста, на Светла и на Findley, защото представят други аспекти на кризата в демократичността и плурализма в страната. Време е за сериозен дебат (и не само) по тези проблеми, който за момента се води само по блогове и форуми.
Някак неудобно се получи - милиционерът би по рейтинг пожарникаря*
В страна, където самообявили се тълкуватели и писачи на наръчници по демокрация защитават най-бруталната полицейщина, изненада ли са резултатите за фаворитизацията на едно ченге за сметка на едно бившо ченге от изледването на МБМД? А именно:
* “Бойко Борисов запазва стабилен рейтинг, но губи на Цветанов 4% и събира подкрепата на 56 на сто от българите, поясниха социолозите.”
* “Сред министрите с най-висок рейтинг са Вежди Рашидов, Божидар Димитров и Николай Младенов – с 38 на сто.” (според вести.бг, курсив мой)
* “Доверие в полицията декларират 44 на сто, в правителството – също 44 процента, в президентската институция – 39 процента, а в армията – 37 на сто. Народното събрание е с рейтинг 28 процента, а прокуратурата – с 25 на сто,” пишат в Дневник.
Къде е доверието в Конституцията, примерно? Може би България вече е готова за безкръвен военно-полицейски преврат и установяване на безпартийна диктатура? С характерното суспендиране на правовия ред. Съдебната система едва ли ще липсва на някой, щом като дори уж при стожерите на либералната демокрация от в. “Капитал” е възможно да излизат такива статии (”Първите 100 - Правителството на Бойко Борисов показа, че решенията могат да се вземат бързо и прозрачно“). В които основни либерално-демократични ценности падат жертва на авторитарните едноличност, експедитизъм и ефективност.
Очевидно е, че има някаква дълбока криза на либералната демокрация в страната. И това не се вижда само от ниският процент гласуващи, които на всичкото отгоре гласуват за ‘силни лидери’ и фашисти на избори.
Защо се получава така, че едно общество, което толкова силно желаеше демократични промени, е готово да се съгласи с непрекъснатото им отлагане, дори стъпкване както изборните резултати на АТАКА показват, в името на същите тези промени? (Също, примерно, високата търпимост към полицейски произвол уж в името на справянето с организираната престъпност, дори и когато е ясно, че това не работи. Или овчото доверие в полицията, когато поставят камери за наблюдение в университета, докато правителството въвежда такси и орязва стипендии, в разрез с всички конституционни права..)
Някои търсят тези отговори в някакъв хипотетичен “болшевишки манталитет” от соца. За съжаление, травмираните от соца интелектуалци не могат да си обяснят света без призмата на ДС, комунистите и т.н., дори и когато от 20 години няма вече соц-режим. Дори и да има на пръв поглед смисъл от тези теории, то те са приложими само в нашия контекст. Искам да видя как се прилага теорията за ДС-мисленето в аналогични ситуации в Щатите, примерно, с тяхното парадигматично и вече традиционно орязване на гражданските свободи след 9/11? Анти-комунистическата истерия е дълбоко провинциалистка: за всички проблеми в България са виновни “комунистите,” а проблемите на ‘демократичния’ свят не ни интересуват, защото не можем да си ги обясним с нашите инструменти. И така се затвърждава типичното за соца, популярно сред народа отношение “на запад всичко е мед и масло,” дори когато самият запад е спрял да вярва на собствените си митове. (Например, само кон с капаци може да твърди колко добро е положението на имигрантите в Европа, при достъпността на всички факти за потъпквания на човешките им права, насилствени депортации, водещи и до смърти случаи, погроми като в Италия, и т.н. документирани както от либералните, мейнстрийм организации за човешки права като Амнести, така и от активисти, борещи се срещу Fortress Europe)
Не вярвам в силата на менталистките теории, които поставят в центъра на анализа “манталитета” и “мисленето.” Хората вече мислят по всякакви различни начини, но нещата си назляват колкото си искат. И по отношение на околната среда, и на гражданските права, и на условията на труд, и т.н. Затова е наивно да се предполага, че само ако се смени ‘соц-мисленето’ с ‘европейско’ всичко ще си дойде на мястото.
Всъщност поетапното унищожаване на демократичните порядки не е резултат от абдикация от демократично ‘мислене’, а резултат на процеси, които се случват не само в България. Като тези описани тук и тук. Можем да спорим надълго и широко за корените на тези процеси, дори съм сигурна, че веднага ще се намерят хората да защитят тезата как комунистите са унищожили ‘изконната демократичност и толерантност на българина’ и подобни. Всъщност, който твърди, че преди 65 години в България е било хармоничен парламентаризъм, с установен плурализъм, граждански и човешки права, рай за демокрацията и т.н. значи не познава историята изобщо.
Препоръчвам горещо тези два поста, на Светла и на Findley, защото представят други аспекти на кризата в демократичността и плурализма в страната. Време е за сериозен дебат (и не само) по тези проблеми, който за момента се води само по блогове и форуми.
Следващ постинг
Предишен постинг
Да има и други нюанси, които виждам. Например това, че ще има доста различна от досегашните кандидатури за президент. За мен не е никак случайно. Явно е, че хората са по-спокойни, когато полицаите непрекъснато са в акция. А и като се вижда кои са мнозинство сред недоволните от това... Явно симпатиите клонят и към президент-полицай. Естествено. Разбрах, а и не само аз, че всеки е невинен до доказване на противното и има право на адвокати... Колкото адвокати си поиска и на колкото може да плати... И, както се вижда, да доказва непрекъснато колко е невинен...
Очаквам на много възлови управленски места да застанат полицаи, защото наемния работник, ученикът, студентът, пенсионерът и много още видове у нас, а не само уличните кучета имат права и трябва да бъдат защитени, защото са изчезващи в чужбина ценни хора, които, видимо, само природата у нас не може да опази...
цитирайОчаквам на много възлови управленски места да застанат полицаи, защото наемния работник, ученикът, студентът, пенсионерът и много още видове у нас, а не само уличните кучета имат права и трябва да бъдат защитени, защото са изчезващи в чужбина ценни хора, които, видимо, само природата у нас не може да опази...
Търсене
За този блог
Гласове: 5233
Блогрол
1. ььь
2. aaaa
3. iv
4. ivbed
5. Любим линк
6. Нашият кандидат за кмет на София
7. EkaterinaVitkova, talant
2. aaaa
3. iv
4. ivbed
5. Любим линк
6. Нашият кандидат за кмет на София
7. EkaterinaVitkova, talant
