Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. leonleonovpom2
6. sparotok
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. varg1
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. samvoin
13. hadjito
14. kunchev
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. leonleonovpom2
6. sparotok
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. varg1
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. samvoin
13. hadjito
14. kunchev
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. manoelia
7. bateico
8. samvoin
9. mimogarcia
10. iw69
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. manoelia
7. bateico
8. samvoin
9. mimogarcia
10. iw69
Постинг
19.06.2010 09:38 -
Откраднах за спомен и за внуците... БЛАГОДАРЯ!
Автор: emil60
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1013 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 19.06.2010 10:00
Прочетен: 1013 Коментари: 0 Гласове:
5
Последна промяна: 19.06.2010 10:00
08:30 - Съботен детски кът
Автор: gothic Категория: Поезия 
Прочетен: 8 Коментари: 0 Гласове: 1
Картина
Ако някой ме пита
какво е родина,
ще му дам да опита
узряла къпина.
Ще му кажа: "Ухае
като дреха на мама.
Като детска сълза е -
мила, светла, голяма!
Като стъпки на татко,
който вечер се връща.
Като бабино сладко,
като дядова къща... "
Днес рисувам с боички
ей това на картина -
да покажа пред всички
какво е родина.
Гердан от кравайче
Едно мъничко глупаво пате
сам-самичко в гората се клати.
"Па-па-па! - с пълно гърло си пее.
- Всяко пате на воля живее!"
Но внезапно, от храстите гъсти,
Кума Лиса пристъпя на пръсти
и с гласец най-любезен го спира:
- Мило патенце, както разбирам,
май изгуби се ти във гората?
Хайде с мен - знам пътечка в тревата.
Мама Патица вчера ми каза
като свое дете да те пазя!
Имай вяра на леля Лисанка -
помня твоята родна полянка.
На послушното пате се пада
и гердан от кравайче в награда!
- Па-па-да! - рече малкото пате.
- С мама Патица щом сте познати...
И по цвят май на тебе приличам.
Пък кравайчета колко обичам!
И аха! - да последва Лисана,
по тревата, от слънце обляна,
се търкулна кълбо със игли!
Лиса викна: - Ох, колко боли!
Бързо-бързо опашка подви
и куцук! - към гъстака зави.
- Ей, глупаче, - показа се Ежко
и погледна към патето тежко.
- Ти не знаеш ли, че с непознати
не говори тук никое пате,
инак зле може да си изпати?
Да си чуло, че тази Лисана
сбира патешки пух за премяна
и с перца й е пълен юргана?
- Па-па-па - жално патето рече,
- с непознати аз... Никога вече!
- Тръгвай с мен да те водя към къщи! -
Ежко Бежко наужким се смръщи.
- Аааа, не, не! - викна патето ясно.
- Да вървя с непознат е опасно!
- Браво! Ти поумняло си май?
Аз съм Ежко - бодлив полицай.
Всички мънички патенца знаят,
че помага в беди полицаят.
.............................................
Тъй, щастлив бе за патето краят.
В клопки вече то няма да пада.
Пък дори и да му обещаят
цял гердан от кравайче в награда!
Чико и Рико
Чико и Рико са две врабчета с пъргави крачета.
Излюпиха се заедно в гнезденцето меко,
заедно в небето се носеха леко,
заедно търсеха денем зрънца,
заедно спяха, свили крилца...
Даже щом Чико запееше: - Чииик...,
Рико мигом довършваше: - ...рииик!
И никой не помнеше приятелство
по-велико
от това на братленцата
Чико и Рико.
Но веднъж, додето се люшкаха на едно клонче,
под дървото мина старец на конче,
без да усети как от торбата
някакво залъче тупна в тревата.
Ала Чико го зърна, надолу се спусна
и извика:
- Ама че хапка вкусна! Ммм, как ухае... И сиренце има!
Охааа, ще си похапна за трима!
Ще си напълня тумбака догоре!
- Тъй ли? - блъсна го Рико. - Какви ги дърдориш?
Този залък препечен, братленце, е мой!
Чико настръхна: - Искаш ли бой?
Аз пръв го видях как пада в тревата!
- Пък аз го подуших още в торбата! -
Рико накокошини перушини.
Чико закряска и с криле запляска!
Сбориха се в прахоляха, смачкаха синчеца, мака
и така се накълваха, че едва не посиняха,
а сред гъстите им перушини
се издуха тумбести цицини!
През това време
сто мравчици в стройни редички,
без да се карат, орониха залъка на трошички
и една подир друга в мравуняка близък се скриха.
И си похапнаха дружно - мирно и тихо.
А когато врабчетата, задъхани, спряха,
от залъка даже троха не съзряха.
Тогаз Чико и Рико се спогледаха
и засрамено главички наведоха.
Чико рече: - Вместо да се гневим...
Рико кимна: - ...можехме да го поделим.
- И щяхме и двамата да ме сити...
- Пък сега сме и двамата с цицини по главите.
Така врабчетата разбраха самички,
а после казаха и на другите птички,
че ако някой с някого иска да спори,
нека опита да поговори,
защото когато се стигне до бой,
всеки е с рана, но никой - герой.
На какво ухае зимата?
Зимата ухае на снежинки
и златисти бабини милинки,
рано сутрин - на игра голяма,
вечер пък - на приказки до мама.
На шейна със пеещи звънчета,
на бъбриви весели джуджета...
Ала ароматът й най-ярък
е на чакан коледен подарък!
Мая Дългъчева
Прочетен: 8 Коментари: 0 Гласове: 1
Картина
Ако някой ме пита
какво е родина,
ще му дам да опита
узряла къпина.
Ще му кажа: "Ухае
като дреха на мама.
Като детска сълза е -
мила, светла, голяма!
Като стъпки на татко,
който вечер се връща.
Като бабино сладко,
като дядова къща... "
Днес рисувам с боички
ей това на картина -
да покажа пред всички
какво е родина.
Гердан от кравайче
Едно мъничко глупаво пате
сам-самичко в гората се клати.
"Па-па-па! - с пълно гърло си пее.
- Всяко пате на воля живее!"
Но внезапно, от храстите гъсти,
Кума Лиса пристъпя на пръсти
и с гласец най-любезен го спира:
- Мило патенце, както разбирам,
май изгуби се ти във гората?
Хайде с мен - знам пътечка в тревата.
Мама Патица вчера ми каза
като свое дете да те пазя!
Имай вяра на леля Лисанка -
помня твоята родна полянка.
На послушното пате се пада
и гердан от кравайче в награда!
- Па-па-да! - рече малкото пате.
- С мама Патица щом сте познати...
И по цвят май на тебе приличам.
Пък кравайчета колко обичам!
И аха! - да последва Лисана,
по тревата, от слънце обляна,
се търкулна кълбо със игли!
Лиса викна: - Ох, колко боли!
Бързо-бързо опашка подви
и куцук! - към гъстака зави.
- Ей, глупаче, - показа се Ежко
и погледна към патето тежко.
- Ти не знаеш ли, че с непознати
не говори тук никое пате,
инак зле може да си изпати?
Да си чуло, че тази Лисана
сбира патешки пух за премяна
и с перца й е пълен юргана?
- Па-па-па - жално патето рече,
- с непознати аз... Никога вече!
- Тръгвай с мен да те водя към къщи! -
Ежко Бежко наужким се смръщи.
- Аааа, не, не! - викна патето ясно.
- Да вървя с непознат е опасно!
- Браво! Ти поумняло си май?
Аз съм Ежко - бодлив полицай.
Всички мънички патенца знаят,
че помага в беди полицаят.
.............................................
Тъй, щастлив бе за патето краят.
В клопки вече то няма да пада.
Пък дори и да му обещаят
цял гердан от кравайче в награда!
Чико и Рико
Чико и Рико са две врабчета с пъргави крачета.
Излюпиха се заедно в гнезденцето меко,
заедно в небето се носеха леко,
заедно търсеха денем зрънца,
заедно спяха, свили крилца...
Даже щом Чико запееше: - Чииик...,
Рико мигом довършваше: - ...рииик!
И никой не помнеше приятелство
по-велико
от това на братленцата
Чико и Рико.
Но веднъж, додето се люшкаха на едно клонче,
под дървото мина старец на конче,
без да усети как от торбата
някакво залъче тупна в тревата.
Ала Чико го зърна, надолу се спусна
и извика:
- Ама че хапка вкусна! Ммм, как ухае... И сиренце има!
Охааа, ще си похапна за трима!
Ще си напълня тумбака догоре!
- Тъй ли? - блъсна го Рико. - Какви ги дърдориш?
Този залък препечен, братленце, е мой!
Чико настръхна: - Искаш ли бой?
Аз пръв го видях как пада в тревата!
- Пък аз го подуших още в торбата! -
Рико накокошини перушини.
Чико закряска и с криле запляска!
Сбориха се в прахоляха, смачкаха синчеца, мака
и така се накълваха, че едва не посиняха,
а сред гъстите им перушини
се издуха тумбести цицини!
През това време
сто мравчици в стройни редички,
без да се карат, орониха залъка на трошички
и една подир друга в мравуняка близък се скриха.
И си похапнаха дружно - мирно и тихо.
А когато врабчетата, задъхани, спряха,
от залъка даже троха не съзряха.
Тогаз Чико и Рико се спогледаха
и засрамено главички наведоха.
Чико рече: - Вместо да се гневим...
Рико кимна: - ...можехме да го поделим.
- И щяхме и двамата да ме сити...
- Пък сега сме и двамата с цицини по главите.
Така врабчетата разбраха самички,
а после казаха и на другите птички,
че ако някой с някого иска да спори,
нека опита да поговори,
защото когато се стигне до бой,
всеки е с рана, но никой - герой.
На какво ухае зимата?
Зимата ухае на снежинки
и златисти бабини милинки,
рано сутрин - на игра голяма,
вечер пък - на приказки до мама.
На шейна със пеещи звънчета,
на бъбриви весели джуджета...
Ала ароматът й най-ярък
е на чакан коледен подарък!
Мая Дългъчева
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 5233
Блогрол
1. ььь
2. aaaa
3. iv
4. ivbed
5. Любим линк
6. Нашият кандидат за кмет на София
7. EkaterinaVitkova, talant
2. aaaa
3. iv
4. ivbed
5. Любим линк
6. Нашият кандидат за кмет на София
7. EkaterinaVitkova, talant
