Вън мутрите от басейна!   Публикувана: Вторник, 20-ти Юли 2010, автор(и): 24 Часа; прочитания: 429; коментари: 0

Отвоюването на държавата от мутрите е историческа задача на тая власт.
Вчерашната случка, при която някакъв треторазреден гавазин, заплашил журналистка, е изключително неприятна и изисква намесата на властта.
Басейнът "Мария Луиза" е разположен върху територия, която по закон е изключителна държавна собственост. Паркът на свободата е изключителна държавна собственост и всякакви разпоредителни сделки със земята в нея очевидно са миризливи. Още по-неприятно е, че т.нар. стопани не използват по предназначението имота и лишават столичани от най-важното съоръжение за летни спортове. Дори и да имало някаква форма на приватизация, условията на договора очевидно не се спазват, което е още едно допълнително основание за развалянето на сделката. Ако има държава, тя ще си върне контрола от мутрите.

Много мечки!

Мечките в България са много и това е основание за законна гордост. По оценки на независими експерти може да се окаже, че у нас има няколко хиляди представители на вида Ursus arctos. (Виж) Повече, отколкото в останалата част на Европа. Това показва, че грижата за природата у нас е добра и че голямата част от българите обичат животните. Затова нека не търпим поученията на някакви четвъртокласни неправителственици от Запад. Ако в Алпите се появи мечка, ще бъде застреляна тутакси. Както впрочем бездомни кучета на Запад няма. Защо ли?

Пари на вятъра

Случаят с ония над 80 хил. лв., отишли уж за ремонт на молитвени домове в Разградско, още веднъж доказа, че и религията е безсилна, когато става дума за много пари. (Виж)
Проверката, която тече там сега, може би ще установи, че сумата, отвята от предизборния вятър, не е отишла в тамошните църкви и джамии, а в нечии джобове и партийни каси. Но ако въпросните управници не се боят ни от Бога, ни от Алаха, крайно време е те заслужено да бъдат стреснати от Темида.

ДОБАВКА, ЩОТО ТАКА:

18:58
19.07.10 Стриди. Още жал по дрънкала автор(и): Кеворк Кеворкян, прочитания: 7989, коментари: 152 Виж галерия 1 2 »

Миналата събота “Труд” публикува следното уточнение: “… Допусната е техническа грешка по вина на Нова телевизия. Авторът на статията “За грозната страна на журналистиката” е Георги Арнаудов… А отговорът на г-н Кеворкян за някои недопустими намеци четете във вторник…”

Отначало въпросното “Право на отговор” бе приписано на Силва Зурлева, която обаче вече е виждала 2 и 200 в медийния бизнес и едва ли би се подписала под подобна глупост. По-вероятно бе някой да го е внушил някому на пияна глава. Така се и оказа

Сега да видим по-големия проблем зад упражнението на един дребен нахалник.

…

Ако ви кажа името Георги Арнаудов, какво ще си кажете? Нищо, разбира се. Не сте го чували вероятно, няма и да го запомните.

Това е новото адвокатче на Божеството Бойко. Ах, ти, скъпи и ненагледни наш.

От несръчния му текст не се разбира кой знае какво, естествено, освен че е малък досаден ентусиаст. Но и фалшификатор.

В предишната си дописка казах няколко ласкави думи за Диляна Г. от “Темата на Нова” - думи, които никога повече няма да чуе в кариерата си. Понеже днешните млади журналисти са оставени на самите себе си. И поради тази причина, когато им кажеш нещо смислено, при това достатъчно деликатно - тръгват да си хвалят Божеството. Това поне е лесно и не се иска много ум.

…

Омръзнало ми е вече да се разправям с новите идиоти. От 20 години те изникват по всякакъв повод, тъй както изначално са изникнали от нищото. За тях не съществува нищо освен мизерното им настояще, в което за удобство и за храна на мътните си надежди, ако изобщо ги имат, непрекъснато си създават някакви нови идоли. Които после, разбира се, просто загърбват. Поначало неуки, те са ампутирани от най-важното - усета за стойностите на изминалото време. Не искат да имат вземане-даване с него, понеже това ще ги наскърби, ще се видят в действителния си нищожен ръст.

Малчовците на днешния ни живот

Някой сякаш им е направил лоботомия и е изхвърлил мозъчния център на паметта. В краткотрайното си пребиваване - в политиката, медиите или където и да е другаде, в безпорядъчния си живот новите идиоти имат един неизменен демон - и това е миналото, то не им дава мира, то ги стряска. Защото, доколкото го познават, то им дава една вярна, но доста неприветна мярка - колко са недонаправени, какво сурово месо са от някакъв крайградски магазин за полуфабрикати, с една дума и любезно казано - какви нищожества са.

…

Откривам в сайта на “Труд” следния коментар: “Стратий 10:18 Понеделник 19 юли 2010 - Да вървиш срещу Кеворк е като да се блъскаш в бетонна стена, продължително. Наивници…”

Но не е така. Признавам, че често се заразявам от гняв заради тия негодници. А от дълги години влизам от битка в битка и никога не съм си мълчал, при никакви обстоятелства. И неведнъж съм се провиквал: “Кой си ти, бе, хермафродит нещастен? Какво знаеш ти изобщо за нашия общ живот?”, и пр. Или, както в случая: “Какво си постигнал дотук, че правиш мръснички намеци и превръщаш “Труд” в нещо друго от това, което е?”

Наскоро един тип - Ентусиастът Негодник, както го наричам, също ме предизвика с нелепостите си. Между отвратителните си лъжи той случайно беше изпуснал и една чиста фраза - че човек е невинен, докато съдът не се произнесе. Така е, разбира се, макар че онзи имаше предвид един откровен бандит.

Но какво тогава да кажат стотиците известни българи, омърсявани и обругавани години наред от същия този Ентусиаст Негодник в клозетните му издания? Те нямат ли същото право?

…

Веднъж Марк Твен беше казал, че човек се нуждае от добра памет, за да бъде убедителен лъжец.

Новите идиоти нямат никаква памет, за да бъдат поне примитивни лъжци.

Нищо не знаят и нищо няма да научат и накрая ще бъдат удавени в незнанието си.

За тях онзи мърляч Лари Кинг е върхът - дето 10 души му мрънкат в слушалката в ухото - мър-мър. Горбачов ми е разказвал за тази смехория. Тук пък някоя местна кокошка е техният таван, тъкмо понеже е кокошка.

…

Адвокатчето дори не е схванало, че аз пътьом само се занимавам с Диляна, говоря главно за Бойко. Цацата никога не ме е интересувала.

Но щом искат да им обърна повечко внимание - ето.

Не е прилично да обсъждаш професионалните си теми с премиера.

И абсолютно никак не е прилично да съобщаваш това на публиката.

Търсиш, представяш сюжетите си и сетне дори не броиш колко репортажа са ти свалили, колко идеи са ти похабили, колко пъти са те спирали и уволнявали.

Право напред, независимо от личните загуби. Прави каквото трябва и да става каквото ще - най-често цитираният девиз във “Всяка неделя”.

Право напред? Това не се получава, когато си в обятията условно казано, на един премиер.

…

За Б. Б. Диляна има значение толкова, колкото и поредната бутилка шампанско, която той разбива в основите на някакъв нов строеж, примерно.

И - забелязали ли сте? - той го прави с неуместна ярост и сила, дори с някакво необяснимо ожесточение - и това е плашещо.

…

Нали сте виждали ония метални пръчици, които се люшкат от порива на вятъра и удряйки се една в друга, се превръщат в някакъв примитивен ксилофон, китайците ги наричат Фунг Лин, но ги има и във Флорида. Висулки, които издават сладки, приятни звуци под напора на вятъра.

Сега вятърът е Б. Б., утре ще е друг.

…

Мога да го кажа и иначе.

Днес хората от нашия занаят се раждат на колене и по очи свършват кариерата си.

…

Моите редактори знаят работата ми, книгите ми, помнят “Всяка неделя” и през годините неизменно са я подкрепяли с десетки и десетки публикации в “Труд”.

А пък позволяват на всяка стрида да ръси фалшиви представи за нея - в също тъй фалшиви “полемики”. Какъв е мотивът им, извън летните жеги, да допуснат следните думи: “Защо г-н Кеворкян се изживява като Кръстник на българската журналистика и защо именно той е задавал въпросите в мрачната социалистическа ера на импотентност на информацията”. Не мога да разбера.

Сякаш са минали хиляда, а не пет години от последната “Всяка неделя”, сякаш хората са оглупели колкото медийните експерти, не помнят и пр.

Един от новите идиоти, който направи жалка кариера като медиен “експерт”, от 20 години дудне, че трябвало да има нов К. К., че истинският му омръзнал и пр. Е, добре. Сега ще си кара до края с акордеонистите от днешната телевизионна банда, пред която оркестър “Карандила” от Сливен изглежда като Виенската филхармония.

Кой създаде култа към скверната телевизия? Същите тия “експерти” с безкрайните си слюнчавения. Понеже маймуните и техните маймунджулуци са им по-интересни - това е интересът на бедните души.

Ами вестниците, които ги поощряваха? Защо да ги забравяме.

Ако някакво момиче, което прави страницата за телевизия в централен вестник, е оставено само на бедния си, лишен от въображение и представи живот, за какво ще пише - освен за задника на Азис?

Веднъж се смаях, когато мой приятел, главен редактор на влиятелен вестник, ми представи едно такова момиче.

Ако моята приятелка Поли Хюсеин от “24 часа” не отвори очите на младите си репортерки, те ще си мислят, че първият навлек, който им досажда от екрана, е върхът на занаята. Ако пък Валерия не чете внимателно, всеки минувач ще успее да обърне хастара на истината.

…

Практиката на полемиката е смъртоносно поразена днес. И поначало тя бе доста недостъпно изкуство - там палета не се допускат. Днес вече не е така. Тя се е превърнала в поле на грозни мистификации, на политически спекулации и атентати, на човешки жертвоприношения. Вижте някои от “полемистите” - езикът им е като на хамали от Сточна гара. Живеят в някаква мътилка, сякаш са лишени от всякаква памет - а без това полемика не може да има. Примерно, до вчера си близал задника на Костов, а днес го ругаеш, понеже езикът ти е в нечие друго отверстие, и пр.

…

И едно предизвестие. Нямам нищо против полемиките. Създал съм рубриката “Полемика “Всяка неделя” и други подобни тогава, когато мнозинството дремеше на профсъюзни сбирки или на комсомолски събрания. Изричал съм немалко еретични неща, например, в бесен сблъсък с главния редактор на комунистическия официоз, че неговата партия и те, комунистите, никога няма да се променят. И не съм съгласувал това с някой тогавашен Бойко. И пр.

Но ако продължат съвсем безчестно и дивашки немотивирано в “Труд” да плюят по миналото на “Всяка неделя”, ще бъде последната ни среща тук, в тази рубрика.

…

Пак за летучката на Диляна с Бойко.

Няма смисъл сякаш, но все пак, да опитам.

В една нормална среда това би означавало край на кариерата й. Това би могло да бъде квалифицирано и като опит за натиск, като рекет дори. В САЩ има специален законов текст, който представя понятието “предшестваща възбрана”, и никой сериозен политик не би си позволил дори да разговаря с репортер по сходен повод. Подобни контакти биха били възприемани като политически машинации.

Бойко не схваща все още това. Но публиката, уви, е наясно. Стридите се опитват да го изкарат герой в една ситуация, в която той обаче няма място.

Мисля, че добре ме разбирате.

И още нещо. В подобни случаи политиците са убедени, че истината е само това, което представят медиите (в случая Нова телевизия). Но те дълбоко грешат, това далеч не е така. Истината може да се прояви и от всякакви други източници.

…

Като стана дума за стриди, се сетих за едно черно кожено тефтерче, едно от няколкото, в които през годините съм си записвал идеи за разни филми и предавания - уви, останали нереализирани. Днес някои от тях изглеждат дори още по-интересни.

Например, имал съм идея да направя филм за хора, които за първи път опитват стриди. Лицата им в едър план - страхът и дори отвращението, което изпитват, когато ги поглъщат, но нали трябва да опитат и те от това лакомство и пр.

Искам да кажа, че всичко сме виждали и всичко сме опитвали в този наш занаят.

И всякакви стриди сме виждали.

Другите дописки от рубриката “Приказки за телевизията” можете да прочетете в сайта на вестник “Труд”, в рубриката “Анализи”. Предишната бе прочетена от 11 253 души и бе коментирана от 87 от тях.

Бел. на редактора:

Да, Кеворк, зная книгите ти и помня “Всяка неделя”. Прекрасно предаване. Но ми се струва, че и “Труд” не е лош вестник. И в известен смисъл излезе по-жилав, тоест, оцелява.

По много причини и една от тях е, че си избира интересни автори - като Кеворк Кеворкян, например. Друга - че дава право да се изкажат и хора, които мислят различно от Кеворк Кеворкян.

Та, нека да е ясно - право на отговор в “Труд” ще получава всеки, когото използваш като обект в своите дописки, и който се почувства засегнат.

Поне докато съм ти редактор.

Светлана Джамджиева

ще го изтрия този копи-постинг..., но ако ви харесва, ще се радвам!

Аз всъщност си копирам много публикации, защото ми харесват. Приятни спомени от минали дни...