Хищна азиатска калинка нахлу в България, предупреждават учени от Института по биоразнообразие към БАН и природонаучния музей.

Наричат я шестокрак алигатор, защото изяжда не само листните и щитоносните въшки, но и себеподобните си.

През 1995 г. я внесли доста европейски държави от Китай за растителна защита. Сред тях е и Гърция. Тя обаче се размножава много по-бързо от обичайните за нашите географски ширини видове и разширява територията си.

Първите екземпляри са у нас от 2008 г. Сега може да се види от най-южните до най-северните части на страната. Присъствието й е особено осезаемо от края на септември насам, защото влиза по къщите, за да зимува.

Освен че ликвидира нашите безобидни български калинки и застрашава биоразнообразието, тя налита и на плодове. Най-много харесвала гроздето. Алкалоидните сокове, които съдържала обаче, разваляли вкуса на виното.

Ако някой си мисли, че в резултат на зачестилите му напоследък срещи с калинки ще го споходи голям късмет, лъже се. Симпатичните гадинки наистина са навсякъде - в къщите ни, на работа, в трамвая. Това обаче не е нито божи знак, нито белег на екологично прочистване, нито дори резултат от климатична промяна.

Оказва се, че ни е навестил нов вид азиатска калинка, популярна още като арлекинова или пъстроцветна.

Родината й е Северен Китай, но се среща също и в Индия и Пакистан, обясни най-големият специалист по този вид насекоми у нас проф. Пламен Калушков от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН.

Harmonia axyridis е внесена в няколко европейски държави през 1995 г. за нуждите на биозащитата. Сред тях са Великобритания, Франция, Гърция. Смята се, че тя е перфектното средство за ликвидиране на вредната листна и щитоносна въшка. САЩ си я развъждат още от 1915 г.

За отрицателно време обаче популацията й главоломно се разраства. Оказва се, че се размножава по-бързо от обичайните за нашите географски ширини видове и е изключително устойчива на всякакви климатични провокации.

Така тя бързо напуска границите на държавите, които са си я внесли специално. У нас навлиза от Гърция през 2008 г., като се предполага, че е дошла по поречието на р. Струма откъм Петричко. Вече масово се среща на много места в България, лети напористо в цяла София, стигнала е чак до Видин, Лом и други северни градове.

Тя е една идея по-малка от българската 7-точкова и малко по-светла. Нюансите й варират от наситено оранжево до жълто. С повече точки е - от 14 до 19.

Има и черна модификация с 2 симетрично разположени червени точки.

Необичайната агресивност обаче е на път на разбие имиджа й на полезно насекомо. Данните за САЩ сочат, че когато се изчерпят листните и щитоносните въшки, които са основната й храна, тя напада и изяжда и местните калинки. Не случайно артистично я наричат шестокрак алигатор.

Още по-свирепи са техните ларви, които, докато растат, ядат като за последно и могат да погълнат до 3000 въшки. Темпото, с което азиатската гостенка завоюва територии у нас, е смущаващо за разнообразието на родната фауна, заяви проф. Калушков.

Още по-опасно е, че в края на лятото и началото на есента напада плодовете, за да се запаси със захар за зимата. С хоботчето си тя пробивала плода и го разваляла. В САЩ най-потърпевши били лозята. Нападала толкова големи масиви грозде, че компактни маси от калинки попадали във винзаводите и променяли вкуса на виното. Сокът, който пъстроцветните гадини отделят, всъщност съдължа алкалоиди, обясни ученият.

Любопитно, е че неканени се разполагат и в къщите ни с твърдото намерение да изкарат зимата. Единствено най-дребната двуточкова калинка досега се осмелявала да каца по первазите на домовете ни. Новата обаче е навсякъде - по стени, пердета, и в хола, и в тоалетната дори.

Не е много реалистично да се очаква, че хищната калинка ще си намери майстора в лицето на птиците. Въпреки представата, че птиците ги ядат, това се случва мно рядко, обясни специалистът.

Алкалоидният им сок отвращава пернатите и те се излъгвали не повече от 1-2 пъти да ги включат в менюто си. Това важи за всички калинки. Паяците и гъсениците изяждали някоя друга ларва на калинка, но възрастен екземпляр никога. Яркият цвят всъщност бил предупредителна окраска и държал останалите в биоверигата на дистанция. Жабите и другите земноводни били по-непретенциозни и си ги хапвали.

Надежден конкурент на калинките са мравките, уточни доц. Борислав Георгиев от Националния природонаучен музей.

Мравките не понасяли калинките, защото те също се хранели със сока на листните въшки. Те били не по-малко хищни, с яки челюсти, освен това количественото им превъзходство на този етап било безспорно.

Химическата борба при евентуална нужда също е под съмнение, смятат учените. Според тях тя е обречена почти колкото битката с колорадския бръмбар.

Познати са близо 5000 вида калинки. У нас живеят около 90. Принадлежат към разред твърдокрили насекоми (Coleoptera). Елитрите (надкрилията) им са с различен брой точки, като формата и разположението им са видов белег. Много често обаче петната, както и цветът им варират. Така например 24-точковата калинка им над 1000 разновидности.

У нас и в Европа най-масово разпространена е 7-точковата калинка (Coccinella septempunctata). Тя е с по 3 точки на всяко надкрилие и една обща в средата. При опасност, дори само при допир с ръка, се преструва на мъртва, изпада във вцепенение и отделя характерна оранжева миризлива течност. Други популярни видове са също Adalia decempunctata, която е с 10 точки (по-светлата вдясно) и Adalia variegata (по-ярката), при която окраската варира.

Калинките са масово средство за растителна защита. Пренасянето на един екземпляр, ядящ щитоносни въшки от Австралия в САЩ преди повече от 100 г. се смята за начало на биологичната борба в света. Калинката изяжда 8 пъти повече листни въшки от теглото си. В Холандия я внасят специално, за да чисти лалетата. В САЩ пък вече има ферми за калинки, за да се избягва пръскането с отрови.