15:47
28.11.10

О, Лидъл! Три часа бабички и лелки

пред входа му чакат. Сивите панелки

трепетно повтарят на Тотю гласът.

Пристъпи ужасни! Дванайсетий път

гъсти орди лазят по плочките криви

и тела се блъскат, и псувни изливат.

Бури подир бури! Рояк след рояк!

Данчето Фандъкова сочи входа пак

и вика: “Търчете! Ниски са цените!”

И ордите тръгват с викове сърдити,

и “Банани!” мощно въздуха разпра.

Лидълът отвръща с други вик: ура!

И с нов дъжд от лакти и псувни на майка

лелки, пенсионери спират да се вайкат,

влизат и се блъскат, без сигнал, без ред,

всякой гледа само да бъде напред

и гърди висящи на щанда да сложи

и един банан повеч в торбата да положи.

Бабичките блъскат. Лелките крещят,

персоналът жално ги моли да спрат.

…

Няма вече олио! Има хекатомба!

Всеки банан меч е, всяко киви – бомба,

всяка стока – удар. Всяка душа – срам.

Свинско и сланина изчезнаха там.

….

Персоналът тръпне, друг път не видели

така да се блъскат овци подивели.

. . .

И днес йощ кварталът, щом буря захваща,

спомня тоз ден бурен, шуми и препраща

срамът му дивен като някой ек

от дупка на дупка и от век на век!

Божидар Божанов