Другари, назначавам ви за милионери. Тези думи на Андрей Луканов, цитирани от Иво Недялков-Фараона, взривиха общественото пространство. Според създателя на фалиралата “Ийст Уест Интернешънъл Груп” те били отправени от покойния експремиер през ноември 1989 г. към 150-200 души на събрание в София. На срещата Луканов огласил правителствено решение държавни банки да кредитират определени фирми. Все още никой не е потвърдил дали това наистина се е случило. Документи сочат, че през ноември 1989-а Луканов е участвал само в 2 официални срещи: на 21-ви - на пленум на ЦК на ДКМС, и на 22-23-ти - на среща със стопански дейци. Потърсихме Цветан Начев, който разказва за онези години.

- Вярно ли е казаното от Иво Недялков-Фараона, че Луканов е разрешил на 150-200 души да вземат милиони като кредит?

- Не съм присъствал на такава среща. Но не е изключено тя да се е състояла по някакъв начин. Дали ще е в сградата на Българската индустриална и стопанска асоциация (БИСА), на Бонсови поляни или край морените на Витоша няма значение. Не е имало нормативен акт, позволяващ на някого, най-малко на Луканов като министър на външноикономическите връзки, да “назначава” когото и да е за милионер.

- Години върви тезата за такъв списък. Недялков призна, че е взел кредит от 17 млн. лв., защото името му е било в списък?

- Ако списък е обикалял държавните банки - тогава те бяха само такива, отпускането на такъв кредит е престъпление. Парите за кредити трябваше да са заложени в държавния бюджет за 1989 г., а графа “бъдещи милионери” нямаше.

- Но факт е, че милионерите у нас поникнаха като гъби...

- Убеден съм, че много лесно може да се стигне до имената в списъка. Дори може да бъде възпроизведен напълно.

- И как, г-н Начев?

- Партийните архиви са отворени и прокуратурата, медиите могат да проверят кой какви кредити е теглил - и списъкът ще се нареди. В БНБ се пазят банкови архиви, а там пише кой какво е получил.

- Но никоя власт за толкова години не посмя да направи това.

- Всички властимащи досега не смеят заради страх и зависимост. Ако се разровят в тези архиви - те биха били най-любопитното четиво на прехода. И прочетат ли се, всички въпроси от 20 г. насам ще имат и отговори. Но за това се иска политическа воля, каквато поне досега няма.

- Какъв е бил критерият за избор кой да влезе в графата “милионер”?

- Ето това е големият въпрос. Тодор Живков е имал списък с около 100 души, които заедно със семействата им са били поставени на особена грижа. Защото според Живков от тях щял да излиза управленският елит на страната. Както се и получи - клановете оттогава виждате къде са днес. Гледайки Иво Недялков и познавайки други, събудили се за една нощ милионери, е ясно, че сред избраните е имало не малка част от бойния резерв на партията - надеждните кадри от ЦК на ДКМС. Има и друга важнаподробност - от тези комсомолци са подбирали такива с авантюристичен дух. Не е било задължително да са прекалено умни. От тези “назначени” милионери обаче малцина са били избраните да получават информация от извора, да знаят как да процедират. Кога да обръщат левовете в долари, къде точно да направят заменката.

- Секретна информация не се получава само заради честни очи?

- За да я заслужиш, трябват много качества. Ще ви кажа нещо друго - в банковия и финансовия свят това се нарича инсайдерство. Когато имаш достъп до секретна, вътрешна, фирмена, държавна информация. И я използваш в своя или друга полза. Когато знаеш, че доларът ще скочи, и си обърнал парите предварително във валута - това е инсайдерство. Когато знаеш, че можеш да направиш заменка на 5 бука с 15 декара на морето - това също е инсайдерство. Ето затова трябва да бъдат съдени цяла върволица български политици. Как мислите Джордж Сорос направи огромната си печалба?

- Как?

- Заради инсайдерство, вътрешна информация. Сорос тогава, а вероятно сега още повече, има разгърната мрежа - казано условно - от своя агентура. Сред тях са хора, които праща със стипендии по света, или такива, които препоръчва на всяко ново правителство. А на всеки един от тях му се струва за нормален дълг да информира “бащицата” си.

- И те са инсайдери?

- Разбира се. Те са тези, които продават, и затова всяка голяма компания се стреми да вкара свои хора в управлението, за да има информация отвътре и да коригира икономическото си поведение. Това важи за всяко правителство в последните 20 години.

- Това, че Иво Недялков се явява свидетел на историята, не означава ли, че провалените проекти на прехода са не по-малко позорни от несъстоялия се развит социализъм?

- Проектите си ги проваляме ние. Не вярвам, че някой в света нарочно иска да се провалим и да изчезнем. Проваленият ни проект след 10 ноември 1989 г. е наше дело и е резултат на вътрешното ограбване на България. При социализма то не беше възможно, защото имаше държава.

- Не забравяйте, че тя беше тоталитарна!

- Да, но за 200 лв. кражба - което бе само една заплата, тогава вкарваха в затвора. Още помня как Георги Нанев Вутев го осъдиха на 20 г. заради 5000 долара! Той беше зам.-министър - изнасял някакви пари, откриха му сметка в чужбина - и влезе на топло.

- Казват, че Луканов е бил добър икономист и стратег. Така ли е?

- Лека му пръст, но това беше мит. Той слабо разбираше от пари и затова точно такъв човек като него е можел да каже: “Другари, назначавам ви за милионери”.

- В БСП още има хора, които много могат да кажат, но мълчат.

- Ръководството на БСП трябва да излезе публично и да се самоосъди за този период на БКП. И да постави въпроса за възмездието. БСП не се нуждае от това да е алтернатива на ГЕРБ, а от алтернатива на себе си. Само алтернатива на целия преход ще ни спаси.

Цветан НАЧЕВ е бивш дипломат, работил в българското външнополитическо разузнаване в ДС. Напуска тайните служби през 1990 г., участва в учредяването и управата на частната Земеделска инвестиционна банка, главен изпълнителен директор и мажоритарен акционер на Международната ортодоксална банка “Св. Никола”. Адвокат.