18:03
10.01.11

Не са минали и 10 дни от началото на годината и вече си имам любим кадър - трима джентълмени на граничния пункт Илинден.

На него Цветанов изглежда някак гузен, може би кастингът за политическо притворство не му допада. Танов и Дянков са по-ведри. При Дянков това не е трудно, неговата ведрост е една маска, той вероятно дори си ляга с нея.

Нито един фотограф не успя да заснеме Цветанов безупречно, както се полага на годежна снимка. Годежната снимка не се получава, когато женихът с двете булки има едно на ум. Погледът на Цветанов не е добре фокусиран и усмивката му не е толкова широка, колкото на Танов. Той пък се смее щедро - изглежда току-що е научил, че МВР не е все пак такава отврат, че нещата там не са толкова отвратителни, че Цветанов не си служи само с измислици.

Дянков е най-слабият актьор от тримата. Той е “никъдник”, както би казал Петър Увалиев. Стои разчекнат между Америка, с притворството на нейните елити, и тукашния рай, с неговата изначална бруталност, когато почти във всяка протегната ръка се крие нож. Цветанов сякаш излъчва и някаква вина, макар и трудно доловима. Танов ми прилича на някакво невнятно копие на Мегре, заради светлия шлифер ще е. Той е спойката между останалите двама, боботи и ги одумва, сетне обаче стои лъчезарен между тях. Държи ръцете си в джобовете на шлифера, това му дава предимство. Ръцете на Цветанов допълнително изразяват някаква несигурност, а пък Дянков по начало не знае какво да прави с тях и ги държи непохватно край тялото си.

“Усмихнете се!” - им е казал някой и те се усмихват, Дянков по-скоро е зяпнал. Хубави усмивки, талантливи, макар иначе биха си прегризали гърлата. Ах, дипломати ненагледни. А някакъв абориген край тях показно мъкне кашон цигари, великата плячка на закона.

Не ни е нужна никаква стенограма - този кадър е напълно достатъчен, за да изрази притворството на целия преход, няма друг като него.

Онзи, който е измислил сценката, е гений, знаете кой е. “Отивайте и се снимайте, че ви разкатах мамата!”

Аджубей, зетят на Хрушчов, беше шеф на вестник “Известия” и направи най-големия гаф с чукундура реформатор. При добре известното посещение на Хрушчов в САЩ решават да очовечат нацупеното му свинско изражение - забелязват, че на една от снимките домакините са с шапки, а експалачът реформатор - гологлав. Аджубей нарежда да му натъкмят с ретуш една шапка и на него, за по-приличен вид. Готово. Отпечатват броя, десетина милиона копия, и едва тогава виждат, че Хрушчов държи шапка в ръката си. И на снимката излиза с две шапки.

И Цветанов държи някакъв лист, но отначало ми се стори,че държи главата на Танов или Дянков. Това между другото.

Напълно разбираемо е, че тримата гледат в три различни посоки. Това е добре, придава естественост на мизансцена. Стопанинът можеше да им нареди и да се прегърнат - джентълмени се прегръщат и целуват на пункта Илинден, ура.

Случайно се събрали там. Случайно имало и телевизионен екип. Обаче, когато една нарочно изоставена къща се срути на “Алабин” и уби две момичета, случайно там нямаше екип. Никога, когато се случва нещо истински драматично или позорно у нас, наблизо няма екип. Никой и досега не се сети да снима фризера в болницата в Горна Оряховица, никой не поиска. От това може да стане чудесен филм и заглавието е готово - “Фризер”.

Какво е замразено там в годините на прехода.

Посланик Уорлик отлично се вписа в това притворство. “Нищо особено не се е случило!” - казал той с присъщата си компетентност, и отишъл да върти пици. Преди време пък редеше боб в Смолян. Артистичните му превъплъщения са неизчерпаеми, изглежда е сигурен, че шефът му Хилъри Клинтън изобщо не се интересува какво прави в България.

“Това е дребна работа - рекъл още посланикът, - скандалът може да ви помогне още повече за Шенген.”

“Майтап бе, Уили! Шегичка!” - изграчи Алф.

Постепенно нещо взе да се промъква в медиите за изследването на Достена Лаверн “Експертите на прехода (българския)”, една знаменателна книга за брокерите на прехода. Въпросът обаче не е в това дали Х се дере от сутрин до вечер срещу комунизма, а пък бил хрантутник на фондация “Людмила Живкова”. Тези момчета са павликморозовците на нашия преход, но това си е техен избор и пр. По-важното е, че когато бившият шеф на ЦСБОП Любен Левичаров казва пред Таня Джоева от “Труд” нещо от изключително значение, телевизиите се прозяват на пункта Илинден.

Левичаров твърди, че инфлацията през 1997 г. донася на Сорос гигантска печалба, понеже той е имал “вътрешна информация”. Ето това е тема за разследване и то може да отговори на въпроса каква е ролята на брокерчетата, включително и тия на Сорос у нас, в този грабеж.

Никой няма да се сети да хване това свидетелство за ушите и да отиде при господин посланика. Да го изчака да омеси поредния си козунак и да поиска коментар от него.

Телевизиите се крият от Достена. Същото се случи и с новата книга на Румяна Угърчинска “КГБ и сие”. Не казвам, че всичко в тези книги е достоверно, но интересът към тях е мярката за валидност на някои предавания, които иначе непрекъснато се задушават от претенциите си за сериозност.

Цв. например, която има постоянен световъртеж от самомнителност, твърдеше онзи ден пред Станишев, че Първанов бил харесал закона за специализирания съд и го пуснал, а пък бившият премиер упорстваше, че той все още изобщо не е приет. Станишев отначало беше изумен, но сетне се почувства щастлив, че и други са некомпетентни.

Някои водещи вече си говорят сами. Скоро ще видите докъде ще стигнат телевизиите заради феминизирането на ръководствата им. И можете ли да си отговорите от първи пътзащо всички национални телевизии у нас се ръководят от жени? Кадафи има доверие на медсестрите си, също така жени го охраняват, обаче защо нашите медийни кадафита се доверяват на жени? И това се случваше още преди ерата на Бойко, но той нищо не разбира от жени и при него се получава с тях.

А Карбовски направил поредния кларинет на Бойко: “За много години, господин премиер. С пожелание за много години премиер.” Такива лъскачи дори соцът не търпеше. Обаче бил наруган. Правилно, тия момчета си мислят, че като говорят на “ти” с премиера, му стават по-мили, сякаш са пушили заедно марихуана в Студентския град. Дотам е проницателността им.

Хванете Левичаров и Уорлик. И всички онези, които отпушиха далаверата на Сорос. Провалените проекти на прехода са много по-интересни и не по-малко позорни, отколкото проваления проект на соца.

Но вместо Левичаров отнякъде изпълзя един истински фараон. Мярнах го в новините на Би Ти Ви в неделя вечерта. Навремето пратих Карбовски в Софийския затвор и направихме директно включване с Капустин, достойния ученик на въпросния фараон. Колко съдби пречупи този тип, дето щеше да ме съди в Канада за това интервю.

Преди години хиляди хора изпищяха и от фараона Иво Недялков. В Мрежата почти нищо няма за тази афера. И той сега се явява в ролята на свидетел на историята. Луканов ги извикал веднъж и ги назначил за милионери, раздали им кредити и пр. - хайде сега новият сапунен мехур. Отпуснали са ти пари, но не за да мамиш и да правиш пирамиди, но и той пише вече история. У нас винаги е така и с всичко е така - за Сорос под сурдинка, а пък фараоните с пълно гърло редят дивотии. Вижте как всичко се събира в едно, става част от една картина, като паната, дето Уорлик ги редеше от боб. И от всичко се разнася зловонният дъх на мутирал снощен фасул.

И Дянков изрече в “Панорама” потресаващи неща. Той е в състояние да го направи, колкото и кротко да си мрънка. Бойко го беше прибрал в някой шкаф за известно време и беше добре. Но сега го избута оттам, понеже му направиха плосък номер, съчинен в някакъв мутренско-милиционерски мозък, и хайде - Дянков да се оправдава.

Той започна да говори като фараона Недялков - фискалният резерв бил нараснал с повече от милиард и половина. И тъй да е, казва ли се това пред една обедняла до крайност публика, що за несмислено неприличие е това?

А Танов пътувал с рейс от Русе до София, за да прави икономии и да има време да мисли, понеже бил честен. “Ура! - си казват ония от Илинден, примерно, - честният е в рейса, пускай тировете с контрабандата!”

И Дянков правил икономии - пътувал за Коледа до Чикаго със самолет в икономическа класа. Било по-бавно, обаче…

Някой път изтръпвам, като си помисля, че тия хора може би ни тестват докъде стига поносимостта ни към идиотщини. Значи е по-бавно с икономическа класа, отколкото с първа? По-бавно?

Бойко смята ли, че когато - пак в “Панорама” - Дянков казва за него, че е умен, това е комплимент?

Ако е комплимент, то е по-бавен.

Време е Бойко да раздели екипа си на две. Едните, по-голямата част, за нищо на света да не ги пуска по истинските телевизии. Да им направи студио в Банкя и там да се появяват колкото си щат, като ги интервюира личният му балама Лъчо Мозъка, той е роден за днешен телевизионен водещ, много е доверчив и всичко останало. И когато свършат мачовете по Тв плюс, да си ги гледа, ще му бъде много забавно.Отговорник за забавните програми - Миро Найденов-Артиста. Цветанов може да бъде тонрежисьор и да отговаря за записите.

Пращаш ги на Илинден, да се снимат и да се обичат. На следваща вечер Дянков се появява в “Панорама” и казва следното: “Не е тайна, че в последните две десетилетия митниците често са били частично или до голяма степен натискани от МВР. Сега е моментът да се прекъсне тази порочна практика.”

Дянков и Цветанов са министри от година и половина. Отношенията им са прекрасни. Обаче онази практика все още не е прекъсната - усмихнете се, сега е моментът да се прекъсне - усмихнете се, между тях има “съревнование на идеи”, обаче онази практика сега е моментът да се прекъсне. Казано е 35 часа след историческата снимка на тримата артисти на пункта Илинден.

На Дянков самолетът му лети необичайно бавно. Макар и по-мазно, това говорене обаче не се отличава кой знае колко от езика на вербалните диваци от горнооряховската болница.

Хайде сега нови снимки, този път на Калотина. Пак прегръдки, целувки, усмивки - зеле - усмивки, колко се обичаме. Не, по-добре да си говорят каквото си искат в студиото в Банкя.

Когато Дън Сяо Пин започна реформата в Китай, правеше един прост, но много ефикасен номер. Възлагаше на фараоните от Политбюро да обсъждат някаква идея и докато те умуваха, той набързо я реализираше. А те дори не подозираха за това.

Съветската номенклатура пък имаше друг номер - престарелите вождове ги пращаха непрекъснато на далечни визити в чужбина - от Мозамбик до Австралия, за да не се пречкат в краката на реформаторите. А хората на Бойко се държат по 24 часа за пешовете му и отгоре на всичко не спират да дрънкат.

А той ходи по медиите и с очевидно удоволствие превежда какво са искали да кажат ония. Но като всяко забавление, и това е лимитирано - и скоро за Бойко ще остават само негативите. Особено ако обръща внимание на всяка медийна дървеница.

Бел. ред.: Другите дописки от рубриката “Приказки за телевизията” можете да прочетете в сайта на вестник “Труд", в рубриката “Кеворк". Предишната бе прочетена от 16 хиляди 302 души и коментирана 62 пъти.

През 2010 година дописките са били 49 седмици начело по брой коментари и 3 седмици на второ място.