15:30
23.01.11

Преди половин век участвах в засаждането на върбова горичка на брега на Дунав. До кея направихме приказно красива алея за разходки. Така се случи, че заминах за София и не можех да наблюдавам през годините как “моите” дръвчета порастват.

Върнах се в родното село преди 15 г. Пристанището вече беше частно и заградено, кеят - полуразрушен, а от пейки и градинки дори помен нямаше. “Остарели” и “изкуфели” бяха и моите върби. При една от бурите 2 от дръвчетата се срутиха и потрошиха рибарски лодки. Оттогава поех битка за изрязването на останалите. Не искам посадените през 1958 г. от мен върби и тополи да убия внучето ми или когото и да било.

С проблема за кухите върби занимавах горското, речно плаване, кмета на Остров... Отвсякъде ми обещаха съдействие, но никой нищо и до днес не направи. Ако бях млад и здрав така, както сам съм садил дръвчетата, сам щях да ги изсека. И за посегателството сигурно щяха да ме затворят.

Петко КРЪСТЕВ, пенсионер, с. Остров, Оряховско