Ралица ПЕТРОВА

Да си гурбетчия в Европа след влизането на България в ЕС на 1 януари 2007 г. бе мечта на много българи. Предлаганите условия на труд за вече членове на Общността ще се подобрят, заплащането ще е по-високо, коментираха мераклии и не след дълго грабваха куфарите в търсене на възможност за препитание зад граница. Повечето вече имаха роднини или близки в държавата, в която отиват. Други го удариха малко на лотария. Получи се така, че с падането на визите за държавите-членки на ЕС се увеличи броят на емигрантите. В чужбина нашенците независимо от образованието и интелекта си започваха от най-тежката и нежелана работа. Но "мизерната заплата” за чужденеца осигуряваше добър живот на семейството на гурбетчията в България. Натъпкани по няколко в квартира, работещи тежък физически труд, сменяйки памперси на възрастни болни хора, пестейки и бъхтейки се в името на децата, семейството, мечтата за собствено жилище или магазинче - тези българи успяваха да осигурят към страната ручейче от "свежи” постъпления. Дали това им коства здравето, сплотеността на семейството, пропуснатите мигове с децата - си знаят само те.

Световната икономическа криза обаче, колкото според някои да е преекспонирана, удари всички. Да си намериш работа в Англия стана почти невъзможно. Испания и Италия свиха пазара на труда до болногледачки и строителни работници, като дори и за тези позиции вече предпочитаха собствена работна ръка. Франция "хлопна врати”, като заяви, че няма достатъчно работа за французите, камо ли за чужденците. Стана така, че до Америка можеш да се докопаш само със студентска бригада или виза. Гърция продължи да приема нашенки предимно за болногледачки. Останаха отворени вратички към Чехия и Словения, но мнението, което имат те за България, тотално отрязва шансовете на българите да си намерят работа.

В края на 2008 г. гурбетчиите започнаха да се връщат по-притеснени от всякога. Със стопени надежди, че ще се приберат с много пари, а прекрачващи прага на родния дом още по-безработни. Те идваха предимно от Испания и Италия.

В началото на 2009 г. пълни се оказват най-вече автобусите за Гърция (преди гръцките фермери да блокират границата). Като че ли сравнителна стабилност се забелязва единствено при българките, работещи в южната ни съседка повече от 7 - 8 години и занимаващи се с гледане на възрастни хора. Въпреки че и там се чувства леко свиване на пазара на труда за чужденците, както и намаляване на средната заплата (някъде вече предлагат работа и за 500 евро, като преди година минимумът бе 650) вече владеещите езика по-лесно намират препитание.

Обявите в Плевен за работа в чубина визират предимно дестинации като Кипър (търсят сервитьорки и барманки), Естония (шлосери, стругари, заварчици), Литва и др. Напливът към тези страни обаче никога не е бил толкова голям предвид изискванията към кандидатите и обявеното възнаграждение. Според Мирослав Симов, собственик на фирма за работа в чужбина, броят на търсещите работа зад граница в началото на тази година не е намалял в сравнение с предходната. Много от питащите и търсещите обаче все още изчакват да предприемат решителната крачка, притиснати от съмнения за предстояща несигурност и от възможността непредвидено бързо и без спечелени пари да се завърнат у дома.